Чрез Мария към Исус

 Беседа, произнесена на 4 май 1957 г. 


Един поглед към света, един поглед към Божия народ1 през месец май, който сега започва, ни открива картината на преклонението пред Дева Мария, което се изразява в многобройни обичаи – стари или нови, но винаги изпълнени с един и същ дух, с духа на любовта.

Радостно е да виждаме, че почитта към Дева Мария е винаги жива и събужда в християнските души свръхестествения порив да действаме като „свои на Бога“2, като членове на Божието семейство.

Сигурно и вие, виждайки тези дни множеството християни, което по хиляди начини изразява обичта си към Девата, чувствате по-силно своята принадлежност към Църквата и се чувствате повече братя на всички тези ваши братя. Това е като семейно събиране – вече порасналите деца, разделени от житейските обстоятелства, се срещат пак при майка си във връзка с някакъв празник. И ако някога са се карали и са се гледали лошо, то този ден те загърбват разногласията. Този ден те се чувстват сплотени, свързани в общата любов.

Дева Мария постоянно съгражда Църквата, съединява я и я сплотява. Трудно е истински да почиташ Девата и да не се чувстваш по-здраво обвързан с другите членове на Мистичното тяло, по-единен с неговата видима глава – папата. Затова обичам да повтарям: всички заедно с Петър и посредством Мария - към Исус! И давайки си сметка, че сме част от Църквата и че сме приканени да бъдем братя по вяра, осъзнаваме по-дълбоко братството, което ни свързва с цялото човечество – защото Църквата е била изпратена от Христос на всички хора и на всички народи3.

Ние всички сме изпитали това, което ви казах преди малко – в доста случаи сме констатирали свръхестествените ефекти от искреното преклонение пред Дева Мария. Всеки от вас би могъл да разкаже много по въпроса. Аз също. Сега си спомням за едно поклонничество през 1935 г. до един параклис на Девата в Кастилия, в светилището Сонсолес.

Това не беше поклонничество в обичайния смисъл на думата. Не беше нито шумно, нито масово. Отидохме трима души. Уважавам и обичам тези публични прояви на благочестие, но лично аз предпочитам да се опитам да поднеса на Мария същата обич и същия ентусиазъм в по-задушевна атмосфера, извършвайки поклонничеството сам или с малка група.

При това поклонение в Сонсолес научих откъде идва името на това Мариино светилище. Тази подробност не е важна, обаче отразява синовното отношение на хората от онзи край. Образът на Дева Мария, който се почита в светилището, е бил скрит по време на сраженията между християни и мюсюлмани в Испания. След години статуята била открита от овчари, които – както казва преданието – възкликнали, като я видели: Какви красиви очи! Son soles!4

Майка на Христос, Майка на християните

При моите многобройни и редовни посещения на Мариини светилища след 1935 г. имах възможност доста да размишлявам върху любовта на толкова много християни към майката на Исус. И винаги съм смятал, че тази любов е ответна любов, проява на синовна благодарност. Защото Мария е здраво свързана с висшата проява на Божията любов – Въплъщението на Словото, Което стана човек като нас и пое бремето на нашата окаяност и грехове. Дева Мария, вярна на Божията мисия, за която беше създадена, щедро е откликвала и продължава да откликва на нуждите на хората, призвани всички да бъдат братя на нейния Син Исус. И Божията майка сега реално е майка и на хората.

Това е така, защото така го пожела Господ. А Свети Дух повели то да остане записано, та да го знаят всички поколения: „При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя Майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“5.

Йоан, обичаният ученик на Исус, приема Мария и я въвежда в своя дом, в своя живот. Религиозните автори са видели в тези думи от Евангелието една покана към всички християни - да намерим място и за Мария в нашия живот. До известна степен това пояснение е почти излишно. Дева Мария наистина иска да я призоваваме, доверчиво да се доближим до нея и, обръщайки се към нейното майчинство, да я помолим „да се прояви като наша майка“6.

Но тя е майка, която не чака да я молят, която дори предварва нашите молитви, защото познава нашите нужди и бързо ни идва на помощ, показвайки на дело, че непрекъснато се сеща за своите деца. Всеки от нас, като направи преглед на живота си и забележи как в него се проявява Божието милосърдие, може да открие хиляди причини, за да се почувства по особен начин дете на Мария.

Текстовете в Светото писание, които ни говорят за Света Богородица, ни показват как майката на Исус съпровожда своя Син на всяка крачка - като се приобщава към изкупителната Му мисия, като се радва и страда с Него, като обича онези, които Исус обича, като с майчинска заинтересованост се грижи за всички около Него.

Нека се спрем, например, на разказа за сватбата в Кана Галилейска. Бидейки сред поканените на една от многолюдните селски сватби, събрала хора и от околните села, Дева Мария вижда, че няма вино7. Само тя го забелязва и го забелязва веднага. Колко близки ни изглеждат тези сцени от живота на Христос! Защото величието на Бог се вплита в обикновеното, в обичайното. Присъщо е за жената, за грижовната домакиня, да забелязва пропуските, да обръща внимание и на дребните детайли, които правят приятен човешкия живот. Така действа Дева Мария.

Забележете също така, че именно свети Йоан разказва за станалото в Кана; той е единственият евангелист, който описва тази черта на майчинска загриженост у Дева Мария. Свети Йоан иска да ни напомни, че Богородица стои в началото на обществения живот на Господ. Това ни показва, че той е съумял да вникне в значението на Марииното присъствие. Исус знае на кого да повери майка Си – на ученик, който я обича, който се е научил да я обича като собствена майка и е способен да я разбира.

Нека сега се замислим за дните в очакване на Петдесетница, времето след Възнесение. Учениците, изпълнени с вяра след Възкресението на Христос и с нетърпение очакващи да се изпълни обещанието за Свети Дух, искат да бъдат заедно и ги виждаме събрани с Дева Мария, майката на Исус8. Молитвата на учениците съпровожда молитвата на Мария. Това е молитвата на едно сплотено семейство.

Този път информацията ни дава свети Лука – евангелистът, който разказва най-подробно детството на Исус. Сякаш е искал да ни покаже, че както Девата е имала първостепенна роля във Въплъщението на Словото, подобно е нейното място и при началото на Църквата, която е Тяло Христово.

Още от първите моменти на живота на Църквата всички християни, които са търсили любовта на Бог – тази любов, която ни се открива и се въплъщава в Исус Христос – са се срещали с Девата и по различни начини са усещали майчинската й загриженост. Светата Дева с право може да бъде наречена Майка на всички християни. Свети Августин го казва съвсем ясно: „Със своята любов тя спомагаше в Църквата да се родят вярващите – членове на Тази глава, на Която тя бе майка по плът в живота“9.

Затова никак не е странно, че едно от най-старите свидетелства за почитанието към Дева Мария е именно една молитва, пълна с упование. Говоря за антифона, съставен преди много векове, който пеем и днес: “Под твоето покровителство прибягваме, Света Богородице, не презирай молитвите, които ти отправяме в нашите нужди, но избавяй ни винаги от всяка опасност, Дево славна и благословена“10.

Да общуваме с Дева Мария

Желанието да общуваме с Божията майка, която е и наша майка, възниква у нас съвсем спонтанно и естествено. Общуваме с нея като с жив човек, защото смъртта не я победи, а е отнесена с тяло и душа при Бог Отец, при своя Син, при Свети Дух.

За да разберем каква роля играе Дева Мария в християнския живот, за да се почувстваме привлечени към нея, за да търсим нейната близост със синовна обич, не са нужни много приказки, макар че тайната на майчинството на Богородица е толкова дълбока, че никога нашите размишления не ще бъдат достатъчно изчерпателни.

Католическата вяра е съумяла да възприеме Девата като главен знак за Божията любов. Бог вече ни нарича Свои приятели, благодатта Му действа в нас и ни лекува от греха, дава ни сили, та да можем – независимо от нашата слабост на хора, носещи бремето на окаяността – да отразяваме по някакъв начин лика на Христос. Ние не сме корабокрушенци, на които Бог само е обещал спасение; не, Той вече ни спасява. Нашата връзка с Бог не е като тази на някой слепец, който жадува светлината и хленчи, изгубен в мрака, а е като на дете, което знае, че е обичано от своя Баща.

За такава любов, за такова упование, за такава увереност ни говори Дева Мария. И затова името й веднага докосва сърцето ни. Връзката на всеки от нас с рождената му майка може да служи за образец в нашите отношения със Света Богородица. Трябва да обичаме Бог със сърцето, с което обичаме нашите родители, нашите братя и сестри, другите членове на нашето семейство, нашите приятели или приятелки. Ние нямаме друго сърце. И с това сърце трябва да се обръщаме към Дева Мария.

Как се държат обикновено син или дъщеря с майка си? По безброй начини, ала винаги с любов и доверие. С любов, която според житейските обстоятелства се проявява по различни начини, ала никога не е студена. Могат да бъдат някакви семейни обичаи, дребни всекидневни знаци на внимание – било целувка или милувка на излизане или при прибиране вкъщи, било малко подаръче или нежни думи, с които детето проявява обичта си към майката и чиято липса я натъжава, ако детето понякога ги забрави.

В отношенията с нашата Небесна майка също има подобни правила на синовно благочестие, които формират нашето обичайно поведение към нея. Много християни се придържат към старата традиция да носят нарамника на (Кармилската) Дева; други са придобили навика да приветстват изображенията й (не са необходими думи, може и наум), които се намират във всеки християнски дом или по улиците на много градове; трети казват броеницата, при която душата не се уморява да повтаря едно и също - подобно на влюбените, и човек съпреживява основните моменти от живота на Господ; други пък посвещават един ден от седмицата – например съботата, деня, в който и ние сме се събрали, за да отделят време за някакъв дребен жест в нейна чест и да размишляват по-специално за нейното майчинство.

Има още много други практики за почитане на Дева Мария, които сега не е необходимо да изброяваме. Не е нужно всички те да са част от живота на всеки християнин. Израстването в свръхестествения живот е много по-различно от простото трупане на молитвени практики. Но в същото време съм длъжен да отбележа, че човек, който не практикува поне някои от тези форми на преклонение, който не проявява по някакъв начин своята обич към Дева Мария, той не притежава пълнотата на вярата.

Онези, които смятат, че молитвените практики на почитане на Светата Дева са нещо остаряло, дават признаци, че са изгубили дълбокото християнско чувство, което носят тези практики. Те сякаш са забравили техния извор: вярата в спасителната воля на Бог Отец; любовта към Бог Син, Който стана истински Човек и бе роден от жена; упование в Бог Свети Дух, Който ни освещава със Своята благодат. Бог ни е дал Дева Мария и ние нямаме право да я отблъскваме, а трябва да прибягваме към нея със синовна обич и радост.

Да станем като деца в Божията любов

Нека разгледаме внимателно тази точка, понеже може да ни помогне да разберем много важни неща, тъй като тайната на Дева Мария ни открива, че трябва да станем малки, за да се доближим до Бог. „Истина ви казвам – казва Господ на Своите ученици – ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“11.

Да станем като деца значи: да се отречем от горделивостта и самодоволството; да признаем, че сами не можем да направим нищо, понеже са ни нужни благодатта и силата на нашия Бог Отец, за да се научим как да напредваме и неотклонно да следваме този път. За да сме малки е необходимо да се осланяме - както се осланят децата; да вярваме – както вярват децата; да молим – както молят децата.

А всичко това го научаваме, общувайки със Света Богородица. Почитането на Девата не е проява на сантименталност или на липса на мъжественост. То е утеха и ликуване, които изпълват душата точно както го прави едно задълбочено и цялостно духовно упражняване на вярата, което ни извежда от самите нас и полага нашата надежда в Господ. „Господ е Пастир мой – се пее в един от псалмите – от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.“12

Тъй като Дева Мария е майка, почитането й ни учи да бъдем деца: да обичаме истински, безгранично; да бъдем простодушни, а не оплетени в усложнения, причинени от егоистичното мислене само за себе си; да бъдем радостни, тъй като знаем, че нищо не може да съкруши нашата надежда. Началото на пътя, водещ към всеотдайната любов на Бог, е в доверчивата любов към Света Богородица. Така писах преди много години в увода към едни коментари за Мариината броеница и оттогава много пъти съм се убеждавал в правотата на тези думи. Няма да се впускам в дълги разсъждения, за да коментирам тази идея. По-скоро ви приканвам да го изпитате сами, самите вие да го установите, като се обърнете с любов към Дева Мария, като й разкриете сърцето си, като й поверите вашите радости и скърби, като я помолите за помощ в опознаването и в следването на Исус.

Ако търсите Дева Мария, ще намерите Исус. И ще се научите да разбирате поне малко какво има в сърцето на Бог, Който се принизява, Който се отказва от Своята мощ и величие, за да приеме образа на раб13. Ако разсъждаваме по човешки, бихме могли да кажем, че Бог се престарава, защото не се ограничава до най-главното и необходимото за целта да ни спаси, а отива и по-далече. Единственият начин, който би ни позволил до известна степен да разберем този начин на действие на Бог, е да осъзнаем, че при Него няма мярка, че това е плод на една безумна любов, която Го кара да приеме нашата плът и да понесе бремето на нашите грехове.

Нима е възможно да си дадем сметка за това, да видим колко Бог ни обича и да не загубим и ние ума си от любов към Него? Трябва да оставим тези истини на нашата вяра да попият в душата ни, та да променят целия ни живот. Бог ни обича! Обича ни Всесилният, Всемогъщият Бог, създал небето и земята!

Бог се интересува и от най-незначителните неща при Своите създания – от вашите, от моите, и нарича всекиго по името му14. Увереността, която ни дава вярата, ни кара да виждаме в нова светлина заобикалящото ни - макар всичко да остава по старому, на нас ни изглежда различно, понеже всичко е израз на Божията любов.

По такъв начин животът ни става една постоянна молитва, съпроводена от трайно придобити добро настроение и мир и от всекичасно отдаване на благодарност. „Душата ми величае Господа – възклицава Дева Мария – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му“15.

Нашата молитва може да съпровожда тази молитва на Девата и да й подражава. И ние като нея ще почувстваме желанието да пеем, да възпяваме чудните Божи дела, та цялото човечество и всички хора да вземат участие в нашата радост.

Благодарение на Дева Мария ние се чувстваме братя

Не може да се отнасяме към Богородица като нейни деца, а да мислим само за себе си, за личните си проблеми. Не може да бъдем в контакт с Девата, и да сме съсредоточени егоистично в собствените си проблеми. Света Мария ни води при Исус, а Исус е „първороден между многото братя“16. Следователно да познаем Исус, означава да си дадем сметка, че единственият смисъл на живота ни е да живеем, отдадени на грижите за другите. Християнинът не бива да тъпче само около личните си проблеми. Той трябва да е свързан с Универсалната църква и да мисли за спасението на всички души.

По такъв начин дори нещата, които биха могли да се сметнат за дълбоко лични – например старанието в духовното усъвършенстване – в действителност не са лични, тъй като освещаването е неделима част от апостолата. Следователно грижата за нашия духовен живот и за развитието на християнските ни добродетели трябва да бъде съпроводена и от мисли за благото на цялата Църква. Понеже не бихме могли да вършим добро и да откриваме Христос на хората, ако у нас го няма искреното старание да прилагаме на практика поученията на Евангелието.

А изпълнени с този дух, нашите молитви – дори когато започват с наглед лични теми и намерения – накрая винаги ще са насочени към служенето в полза на другите. И ако вървим ръка за ръка с Дева Мария, тя ще стори да се почувстваме като братя на всички хора, тъй като всички сме деца на този Бог, на Когото тя е дъщеря, невеста и майка.

Проблемите на нашите ближни следва да бъдат и наши проблеми. Усещането за братство между християните трябва да се вкорени дълбоко в душата, та никой човек да не ни е безразличен. Мария, майката на Исус, която Го отгледа, възпита и придружи в земния път, а сега е до Него в небето, ще ни помогне да разпознаем Исус, Който минава край нас, Който присъства в нуждите на нашите братя, хората.

По време на поклонничеството, за което ви говорих в началото, докато вървяхме към параклиса в Сонсолес, минахме покрай житни полета. Житото, полюлявано от вятъра, блестеше на слънцето. И се сетих за текст от Евангелието, за думи на Господ, отправени към учениците Му: „Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде?Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва“17. И отново си помислих, че Господ иска да вложи в сърцата ни същия порив, същия огън, който гори в Неговото сърце. Отидох при житото и откъснах няколко стръка, за да ми го напомнят.

Трябва да си отворим очите, да се огледаме около себе си и да различим повика, който Бог ни отправя чрез хората, които ни заобикалят. Не можем да живеем, обърнали гръб на множеството, затворени в своя мъничък свят. Исус не живя по този начин. В Евангелията намираме много примери за Неговото милосърдие, за Неговата съпричастност към болките и в нуждите на другите: Той се смилява над вдовицата от Найн18; плаче при смъртта на Лазар19; загрижен е за хората, които Го следват, а нямат какво да ядат20; смилява се най-вече над грешниците, над тези, които се лутат в света, без да познават светлината на истината – „Исус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир, и захвана да ги поучава много“21.

Когато сме наистина деца на Дева Мария, ние разбираме поведението на Господ, сърцето ни става по-голямо и милосърдието напира у нас вече отвътре. Тогава и нас ни заболява от страданията, грешките, заблужденията, самотата, тъгата и болката на другите хора - наши братя. И ни обзема желанието да им помогнем в техните нужди и да им говорим за Бог, за да се обръщат към Него като Негови деца и за да опознаят майчинската нежност на Богородица.

Да бъдем апостоли на апостоли

Да изпълнят света със светлина, да бъдат сол и светлина22 - така Господ е описал мисията на Своите ученици. Да отнесат до най-далечните кътчета на земята благата вест за Божията любов. На това ние, всички християни, трябва по един или друг начин да посветим живота си.

И дори нещо повече. Трябва да усещаме желанието да не оставаме сами в това дело, а да въодушевяваме и други да съдействат в тази Божия мисия и да носят радост и мир в сърцата на хората. „Съобразно с вашия напредък увличайте другите със себе си – пише свети Григорий Велики – стремете се да имате спътници по вашия път към Господ“23.

Но помнете, че „когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели“24 – казва Господ в една от притчите. Ние, хората, сме изложени на опасността да се отпуснем в летаргията на егоизма, на лекомислието, да разпилеем сърцето по хиляди преходни цели, избягвайки да се вдълбочим в истинската стойност на земната действителност. Лошо нещо е тази летаргия, която задушава достойнството на човека и го прави роб на унинието!

Има един случай, който трябва да ни причинява особена болка – на онези християни, които биха могли да дадат повече, но не се решават; които биха могли изцяло да се отдадат, изпълнявайки напълно призванието си на Божи синове, ала се възпротивяват да бъдат великодушни. Това трябва да ни боли, тъй като благодатта на вярата не ни е дадена, за да остане скрита, а за да блесне пред хората25. А и освен това остава под въпрос земното и вечното щастие на хората, които действат по този начин. Християнският живот е едно Божие чудо, непосредствен залог за удовлетворение и спокойствие, но при условие, че съумеем да оценим Божия дар26 и да бъдем безкрайно щедри.

Нужно е, значи, да събудим изпадналите в такава летаргия и да им припомним, че животът не е игра, а съкровище, дадено ни от Бог, което трябва да умножим. Нужно е също да покажем пътя на онези, които имат добра воля и добри желания, ала не знаят как да ги осъществят. Христос ни кара да бързаме. Всеки от вас трябва да бъде не само апостол, но и апостол на апостоли – да увлича другите, да ги вдъхновява, та и те да разгласят Исус Христос между хората.

Възможно е някой от вас да се запита как, по какъв начин може да предаде на другите това познание за Исус. И аз отговарям: по съвсем естествен и обикновен начин – живеейки, както се живее сред света, отдадени на вашата работа и на грижата за вашето семейство, участвайки в благородните начинания на хората и уважавайки законната свобода на всеки човек.

Ето вече почти тридесет години откакто Бог вложи в сърцето ми горещото желание да накарам хора с различно социално и семейно положение и професии да разберат тази доктрина, че обичайният живот може да бъде свят и изпълнен с Бог, че Господ ни призовава да освещаваме всекидневните занимания, понеже и в тях намира място християнското съвършенство. Нека се замислим отново върху това, имайки предвид живота на Дева Мария.

Нека не забравяме, че почти всички земни дни на Божията майка преминават подобно на дните на други милиони жени, заети с грижите за семейството, с възпитанието на децата, с домакинската работа. Богородица освещава и най-маловажното, това, което мнозина по погрешка смятат за незначително и нестойностно: всекидневния труд, дребните знаци на внимание към любимите, посещенията на роднини и приятели и разговорите с тях. Благословен делничен живот, който може да бъде изпълнен с толкова Божия любов!

Защото точно това обяснява живота на Богородица – нейната любов. Любов, доведена до крайност, до пълна самозабрава. Дева Мария с радост е на своето място – там, където иска Бог, и изпълнява с особено старание Божията воля. Точно това прави да не е банален, а изпълнен със смисъл и най-незначителният й жест. Света Мария, нашата майка, е за нас образец и път. Трябва да се стараем да бъдем като нея в средата и сред обстоятелствата, в които Бог ни е поставил.

Постъпвайки така, ще дадем на околните свидетелство за прост и обикновен, но последователен християнски живот, независимо от нашата ограниченост и недостатъци, присъщи на човешката природа. И щом видят, че си приличаме по всичко, околните ще се поинтересуват: Каква е тази радост у вас? Откъде намирате сили, за да победите егоизма и склонността към спокойствие? Кой ви учи да проявявате разбиране към другия, да бъдете пожертвувателни, да помагате на останалите?

Тогава е моментът да им откриете божествената тайна на християнското съществуване – да им говорите за Бог, за Христос, за Свети Дух, за Дева Мария. Да се опитате да предадете с нашите бедни слова безумната Божия любов, която Неговата благодат е вляла в сърцата ни.

Свети Йоан е съхранил в своето Евангелие една чудна фраза на Девата при описанието на сватбата в Кана Галилейска, за която вече говорихме. Евангелистът ни разказва, че Мария се обръща към слугите с думите: „Каквото ви каже, сторете“27. За това става дума – да отведем душите пред Исус и те да Го запитат: „Господи, какво искаш да направя?“28.

Християнското апостолско служение – сега говоря именно за това на обикновения мъж или жена, които живеят като всички нас – е един вид сериозен катехизис при който посредством лично общуване, посредством вярно и истинско приятелство у другите се пробужда жаждата за Бог и им се помага да открият нови хоризонти. И всичко това става, както казах, съвсем естествено и просто – с примера на вярата, открояваща се в живота ви, с вашата реч – учтива, но носеща силата на Божията истина.

Бъдете смели. Та вие разчитате на помощта на Дева Мария, Царица на апостолите. Света Богородица, без да престава да се държи като наша майка, знае как да посочи на своите деца именно техните задължения. Тя проявява винаги велика милост към онези, които се приближават до нея и съзерцават живота й, като ги води при кръста,давайки им да съзерцават лице в лице примера на Божия син. И при тази среща - решителна за християнския живот, Девата се застъпва и помага нашият път да завърши с помирението на малкия брат – ти и аз - с Единородния син на Отец.

Много обръщания, много решения за посвещаване в служба на Бог са били предшествани от среща с Дева Мария. Богородица е подкрепила желанията за търсене на Бог, майчински е ориентирала душевното безпокойство, вдъхновила е стремежа за промяна, стремежа към един нов живот. И така „каквото ви каже, сторете“ се е превърнало в реалност – в приятно себеотдаване, в християнско призвание, което от този момент просветлява целия ни живот.

Това кратко разсъждение в присъствието на Господ, в което размишлявахме за почитта и обичта към Неговата майка, която е и наша майка, може като резултат да съживи нашата вяра. Месец май сега започва. Господ иска да не пропуснем тази възможност за израстване в Неговата любов чрез почитанието към Неговата майка. Нека всеки ден да проявяваме към нея тези дребни знаци на синовно внимание и обич, които постепенно стават големи дела на лична святост и апостолат, т.е. на един постоянен стремеж да спомогнем на спасението, което Христос дойде да донесе на света.

Света Марийо, надежда наша, рабиня Господня, Престол на мъдростта, моли се за нас!

Бележки
1

Срв. 1 Пет. 2:10.

2

Еф. 2:19.

3

Срв. Мат. 28:19.

4

Son soles – истински слънца (от исп.).

Препратки към Светото писание
Бележки
5

Йоан. 19:25-27.

6

Monstra te esse Matrem. Из литургичния химн Ave maris stella (Здравей, звездо морска)

Препратки към Светото писание
Бележки
7

Срв. Йоан. 2:3.

8

Срв. Деян. 1:14.

9

Свети Августин. , De sancta virginitate (За святото девство), 6 (PL 40, 399).

10

На лат. Sub tuum praesidium confugimus, Sancta Dei Genetrix: nostras deprecationes ne despicias in necessitatibus, sed a periculis cunctis libera nos semper, Virgo gloriosa et benedicta.

Препратки към Светото писание
Бележки
11

Мат. 18:3.

12

Пс. 22/23:1-4.

Препратки към Светото писание
Бележки
13

Срв. Фил. 2:6-7.

14

Срв. Ис. 43:1

15

Лк. 1:46-49.

Препратки към Светото писание
Бележки
16

Рим. 8:29.

Препратки към Светото писание
Бележки
17

Йоан. 4:35.

18

Срв. Лк. 7:11-17.

19

Срв. Йоан. 11:35.

20

Срв. Мат. 15:32.

21

Мк. 6:34.

Препратки към Светото писание
Бележки
22

Срв. Мат. 5:13-14.

23

Свети Григорий Велики. , In Evangelia homiliae (Проповеди върху Евангелието), 6, 6 (PL 76, 1098).

24

Мат. 13:25.

25

Срв. Мат. 5:15-16.

26

Срв. Йоан. 4:10.

Препратки към Светото писание
Бележки
27

Йоан. 2:5.

28

Деян. 9:6.

Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език