Победата на Христос в смирението

„Днес върху нас ще блесне светлината, защото ни се роди Бог”¹. Това е великата вест, която вълнува християните в този ден и която чрез тях се отправя към цялото човечество. Бог е тук. Тази истината трябва да изпълни нашия живот. Всяко Рождество следва да бъде за нас нова, по-специална среща с Бог така, че Неговата светлина и Неговата благодат да достигнат до дъното на душата ни.

Заставаме пред Младенеца, пред Мария и Йосиф; съзерцаваме Сина Божи, приел нашата плът. Спомням си пътуването до Лорето на 15 август 1951 г., което направих по една съкровена причина – да посетя „Светата къща“.Там отслужих литургия. Исках да я отслужа вглъбен, но не бях предвидил пламенността на множеството богомолци. Не бях помислил, че на този голям празник в Лорето ще дойдат от околностите много хора, водени от благословената вяра на тази земя и от любовта им към Мадоната. Тяхното благочестие достигаше до прояви, които не бяха съвсем приемливи – не знам как да го кажа – от гледна точка на установените ритуали в Църквата.

Например, когато аз целувах олтара – както е предписано в литургийните канони, три или четири жени го правеха същото. Това ме разсейваше, но и ме трогваше. Също така вниманието ми се насочваше към мисълта, че в тази свята къща – която според преданието е мястото, където са живели Исус, Мария и Йосиф – върху олтарната маса е поставен надписът „Hic Verbum caro factum est”². Тук, в тази къща, построена от човешки ръце, върху парче от земята, на която живеем, е обитавал Бог.

Исус Христос – истински Бог и истински човек

Синът Божи прие плът и е „истински Бог и истински човек”³. В тази тайна има нещо, които би трябвало да въздейства върху християните. И тогава и сега съм силно развълнуван. Бих се радвал да се върна в Лорето. Отивам там мислено, за да си припомня детските години на Исус, повтаряйки и мислейки върху това „И Словото стана плът”.

Исус Христос - Бог и човек. Едно от великите Божи дела, едно от Божиите чудеса, върху което трябва да размишляваме и за което трябва да благодарим на този Господ, Който дойде да донесе „на земята мир, между човеците благоволение”⁴. Мир за всички хора, които искат да присъединят волята си към светата воля на Бог. Не мир само за богатите, нито мир само за бедните а за всички хора, за всички братя. Защото всички сме братя в Исус, синове Божи, братя на Христос; Неговата майка е и наша майка.

На земята има само една раса – расата на Божите синове. Всички сме длъжни да говорим на един език - този, на който ни е научил нашият Отец, Който е на небесата. Това е езикът на диалога на Исус със Своя Отец, езикът, който се говори с ума и със сърцето, с който сега си служите във вашите молитви. Това е езикът на съзерцателните души, на духовните хора, дали си сметка, че са синове Божи. Това е език, който се изразява с хилядите подтици на волята, в умствени просветления, в сърдечни пориви, в решения за праведен живот в доброто, в спокойствието и мира.

Необходимо е да се вгледаме в Младенеца - нашата Любов, лежащ в яслите. И гледайки Го, да знаем, че стоим пред една тайна. Трябва да приемем тайната чрез вярата и също така пак чрез вярата да се задълбочим в нейната същност. За това ни е нужна склонността към смирение на християнската душа – да не иска да сведе величието на Бог до нашите бедни понятия, а да осъзнае, че тази тайна в своята неяснота е светлина, която е ориентир в живота на хората.

„Виждаме – казва свети Йоан Златоуст – че Исус е излязъл от нас, от нашата човешка природа, и че се е родил от девствена майка; но не схващаме как може да е станало това чудо. И нека не се мъчим да го разкрием; по-добре да приемем със смирение това, което Бог ни е открил, а не любопитно да ровим в това, което е скрил от нас”⁵. Точно това приемане на тайната ще ни помогне да вникнем в нея и да я заобичаме. И тайната ще стане за нас едно чудесно поучение, по-убедително от което и да е човешко разсъждение.

Божественото значение на земното съществувание на Исус

Винаги съм се стремял, когато проповядвам пред яслите, да виждам пред себе си нашия Господ Христос увит в пелени и положен на слама в един обор. И когато е все още Дете и не говори, да гледам на Него като на Наставник, като на Учител. Нужен ми е този подход, защото трябва да се уча от Него. А за да се поуча от Него, е нужно (трябва) да опозная живота Му - да чета Евангелието, да размишлявам върху епизодите в Новия завет с цел да проникна в божествения смисъл на земното странстване на Исус.

Тъй като ние трябва да възпроизведем в нас живия Христос. А това може да стане, като опознаем Христос, четейки Светото писание и размишлявайки върху него, молейки се – както сега – пред яслите. Необходимо ни е да разберем уроците, които Исус ни дава още като Дете, още като Новородено, още щом очите Му се отвориха на тази благословена човешка земя.

Като расте и живее подобно на всеки от нас, Исус ни разкрива, че човешкото съществуване, обичайните всекидневни грижи и занимания имат божествен смисъл. Колкото и много да сме размишлявали върху тези истини, винаги трябва да се изпълваме с възхищение, когато се замислим за тридесетте години неизвестност, които съставляват по-голямата част от земния път на Исус между своите братя, хората. Едни мъгляви години, които обаче за нас са ясни като слънчева светлина. Дори нещо повече – сияние, което озарява нашите дни и им придава истинско измерение, понеже ние сме обикновени християни, водещи обикновен живот, подобен на този на милиони хора в различните краища на света.

И Исус живя така шест петилетки - беше „на дърводелеца син”⁶. После ще дойдат трите години на обществен живот сред врявата на тълпите. Хората се чудеха: кой е този, откъде знае всичко това? Защото животът му беше като на обикновените жители на неговия край. Той беше „дърводелецът, Марииният син”⁷. И беше Бог и осъществяваше изкуплението на човешкия род, като привлече всички към Себе Си⁸.

Подобно на всяко събитие от Неговия живот, така и тези скрити години на Исус не бива да разучаваме без да ни засягат лично, без да признаем тяхната същност – един повик на Господ да отхвърлим нашия егоизъм, да излезем от нашия комфорт. Господ знае нашата ограниченост, нашата себепривързаност и амбиции, знае колко ни е трудно да забравим за самите себе си и да се посветим на другите. Знае какво е да не срещнеш обич и да констатираш че тези, които твърдят че те следват, го правят само наполовина. Припомнете си тъжните епизоди, описани от евангелистите, в които виждаме апостолите да са все още изпълнени със земни амбиции и чисто човешки планове. Обаче Исус ги избрал, водил ги със Себе Си и им поверява мисията, която е получил от Отец.

Той ни призовава и нас и ни пита като Яков и Йоан: „Можете ли да пиете чашата - чашата на пълното отдаване в изпълнение на волята на Отец - която Аз ще пия?”⁹. „Можем”¹⁰ – отговарят Йоан и Яков. Вие и аз готови ли сме отговорно да изпълним изцяло волята на нашия Бог Отец? Отдали ли сме на Господ цялото си сърце или продължаваме да сме привързани към самите себе си, към своите интереси, своето удобство, своето самолюбие? Има ли нещо, което не отговаря на нашето състояние на християни и ни пречи да се пречистим? Сега ни се представя възможност да се поправим.

Първо, трябва да бъдем убедени, че самият Исус ни отправя тези въпроси. Той ги задава, а не аз. Аз не бих се осмелил дори да ги поставя на себе си. Но произнасям молитвата си на висок глас, а вие, всеки от нас в себе си изповядва пред Господ: Господи, аз нищо не струвам, колко пъти съм се проявявал като страхливец! Колко грешки съм правил – и при този случай, и при онзи, че и тук, и там... А можем също да добавим: и пак добре, че Ти ме подкрепяше с десницата Си, Господи, защото май съм способен на всякакви низости. Не ме пускай, не ме оставяй, дръж се с мен като с дете. Направи да бъда силен, смел и постоянен, бъди ми на помощ като на едно неопитно създание. Води ме за ръка, Господи, и стори Твоята майка да бъде също край мен и да ме закриля. И така ще можем, ще сме способни да Ти подражаваме.

Не е самонадеяно да заявим: Можем! Исус Христос ни сочи този божествен път и ни моли да тръгнем по него, понеже той го е направил да бъде достъпен за нашата слабост. Затова Той толкова понизи Себе Си. „По тази причина се снижи, приемайки образ на раб, този Господ, Който като Бог бе равен на Отец; обаче Той се снижи във величието и могъществото, ала не в добротата, нито в милосърдието”¹¹.

В добротата си Бог иска да направи лесен пътя ни. Нека не отхвърляме поканата на Исус, нека не му отговаряме с „Не”, нека не си правим оглушки за Неговия повик; защото нямаме извинения, нямаме причини да продължим да си мислим, че не можем. Той ни показа пътя със Своя пример. „Следователно горещо ви моля, братя мои, не позволявайте всуе да ви бъде представянето на един толкова ценен модел за подражание, а се уподобете на Него и се обновете в дълбочината на вашата душа”¹².

Премина по земята, вършейки добро

Виждате ли колко е нужно да познавате Исус, да следвате с обич Неговия живот? Много пъти търсих някакво определение, синтезирана биография на Исус в Писанията. Намерих ги в няколко думи на Свети Дух: „изходи Иудея, правейки добрини”¹³. Всички земни дни на Исус Христос – от раждането до смъртта Му – бяха такива: изпълнени с добротворните Му дела. И на друго място в Писанията пише: „Всичко хубаво върши”¹⁴. Той направи всичко добре, всички работи свърши добре, вършеше само добро.

Ами ти и аз? Да видим имаме ли нещо за поправяне. Аз наистина откривам у себе си много неща за преправяне. Тъй като преценявам, че съм неспособен самостоятелно да върша добро, а и както казва самият Исус, че без Него не можем нищо¹⁵, нека ти и аз да се обърнем към Господ и да Го помолим за Неговото съдействие - чрез застъпничеството на Неговата майка, със съкровени думи, присъщи на душите, които се изразяват според техните нужди. Вътрешно и безгласно в момента, когато ви давам тези съвети, аз лично ги прилагам спрямо моята нищета.

Изходи Иудея, правейки добрини. Какво правеше Исус Христос, та да излее толкова добрини - и то само добрини, откъдето и да минеше? Евангелията са ни представили друга биография на Исус, която ни дава отговора и се заключава в три латински думи: erat subditus illis¹⁶. Днес, когато цялата атмосфера е напрегната от непокорство, от роптаене, от разделения, трябва особено да ценим послушанието.

Аз съм голям привърженик на свободата и именно затова толкова много обичам послушанието – тази християнска добродетел. Трябва да се чувстваме като Божи синове и да живеем с намерението да изпълняваме волята на нашия Отец; да вършим нещата според желанието на Бог, защото така го искаме – това е свръхестественият мотив на нашето поведение.

Духът на Опус Деи, който се опитвам да практикувам и разпространявам вече повече от 35 години, ме накара да разбера и да заобичам личната свобода. Когато Бог, нашият Господ дава на хората Своята благодат, когато ги зове за специално призвание, Той сякаш им подава ръка – една бащинска ръка, пълна със сила, но преди всичко пълна с любов – понеже Той ни търси един по един, като Свои синове и дъщери, понеже познава нашите слабости. Господ чака да направим усилие да хванем ръката Му, ръката, който Той ни е подал. Бог иска от нас едно усилие, усилието което е доказателство за нашата свобода. А за да го направим, е необходимо да бъдем смирени, да се смятаме за малки деца и да обичаме благословеното послушание, с което откликваме на благословеното бащинство на Бог.

Уместно е да оставим Господ да влезе в живота ни. Да влезе в него с доверие, без да среща пречки или кривулици. Ние, хората, сме склонни да браним положението си, да се държим здраво за своя егоизъм. Винаги гледаме да бъдем царе, дори да бъде в царството на нашата окаяност. Мисля, че след тези разсъждения сте разбрали защо ни е необходимо да се обърнем към Исус – за да ни направи Той наистина свободни и като такива да можем да служим на Бог и на хората. Само в този дух ще разберем истината в думите на свети Павел: „Но сега,когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен. Защото платата, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Исуса, нашия Господ”¹⁷.

И тъй, нека бъдем бдителни, защото нашето влечение към егоизма не умира, а изкушението може да се вмъкне в нас по много начини. Бог изисква в нашето послушание да се опираме на вярата, тъй като Неговата воля не се представя с трясък. Понякога Господ нашепва желанието Си дълбоко в съзнанието ни и е нужно да слушаме много внимателно, за да различим този глас и да му бъдем верни.

Много често ни говори чрез други хора. Обаче понякога се случва, че недостатъците на тези хора и разсъждения от типа дали са добре информирани или запознати с всички страни на проблема сякаш ни приканват да не се вслушваме в гласа.

Всичко това може да има божествено значение, защото Бог не ни налага сляпо подчинение, а разумно послушание и така осъзнаваме отговорността да помагаме на другите с възможностите на нашия разум. Ала нека бъдем честни към себе си - нека при всеки случай се замисляме дали ни води любовта към истината или егоизмът и привързаността към собственото мнение. Когато нашите виждания ни отдалечават от другите, когато ни карат да скъсаме общението, единството с нашите братя, това е ясен знак, че не действаме според Божия дух.

И да не забравяме, повтарям: няма послушание без смирение. Нека отново се вгледаме в примера на Христос. Исус е послушен, слуша Йосиф и Мария. Бог дойде на земята, за да бъде послушен – за да слуша създанията. А това са две съвършени създания: Дева Мария, нашата майка, над нея е само Бог; и целомъдрения и достоен мъж Йосиф. Но все пак създания. А Исус, Който е Бог, им се подчинява. Трябва да обичаме Бог, та по този начин да обичаме Неговата воля и с готовност да откликваме на призивите, които ни отправя посредством всекидневните ни задължения: в професията, в работата, в семейството, в социалните контакти, в нашата скръб или в скръбта на другите, в приятелството, в стремежа да направим това, което е добро и правилно.

В навечерието на Рождество обичам да гледам изображенията на Младенеца Исус. Тези изображения, които ни представят как Господ се е смалил, ми припомнят, че Бог ни зове, че Всемогъщият е пожелал да се представи безпомощен, че е пожелал да разчита на човешката помощ. Още от яслата във Витлеем Христос ми казва и ти казва, че има нужда от нас, зове ни към християнски живот без компромиси, към един живот на отдаденост, на работа и на радост.

Не ще бъдем никога истински радостни, ако не подражаваме изцяло на Исус, ако не бъдем като Него смирени. И отново ще попитам: видяхте ли къде се крие величието на Бог? То се крие в една ясла, в едни пелени, в една пещера. Нашият живот може да придобие изкупителна стойност само чрез смирението - като престанем да мислим за себе си и почувстваме отговорност да помагаме на останалите.

Често възникват лични конфликти дори между добри люде, които предизвикват сериозни усложнения, но които в същността си са лишени от обективни основания. Обикновено те се коренят в липсата на себепознание, което води до възгордяване – в желанието да станеш център на вниманието и уважението, в усилието да не се изложиш, в грижата да не би да останеш незабелязан след направеното добро, в стремежа към лична осигуреност. И така доста души вместо да се наслаждават на един чудесен мир, на една неизмерима радост стават нещастни и безплодни заради своята горделивост и високо самомнение.

Христос беше смирен по сърце¹⁸. През целия Си живот не поиска за Себе Си нищо по-специално, никаква привилегия. Започва живота Си девет месеца в утробата на майка Си – като всеки човек, напълно естествено. Господ много добре знаеше, че човечеството изпитва належаща нужда от Него. Затова жадуваше да дойде на земята, за да спаси всички души, ала не пришпорваше времето. Дойде, когато Му беше времето - като всички други хора. От зачатието до раждането никой освен свети Йосиф и света Елисавета не забелязва това чудо – Бог идва да обитава между хората.

Рождество е обвеяно от чудна простота – Господ идва без блясък, без никой да го знае. На земята само Мария и Йосиф участват в божественото начинание. После идват пастирите, известени от ангелите. А по-късно – мъдреците от Изток. Така става трансцендентното събитие, с което се съединяват небето и земята, Бог и човекът.

Как е възможно да сме толкова коравосърдечни, че да привикнем към тази картина? Бог се смирява, за да можем да се доближим до Него, за да можем да отговорим на любовта Му с нашата любов, за да Му вречем нашата свобода не само заради великолепието на Неговата мощ, а заради обаянието на Неговото смирение.

Такова е величието на едно Дете, Което е Бог. Независимо, че Баща Му е Творецът на небето и земята, Синът Му е тук, в една ясла, „защото нямаше за тях място в странноприемницата”¹⁹. Защото не се намери друго място на земята за Господаря на всичко сътворено.

Изпълни волята на Своя Бог Отец

Няма да изневеря на истината, ако кажа, че Исус продължава да търси днес място в нашите сърца. Трябва да Го молим да прости нашата слепота, нашата неблагодарност. Трябва да Го молим да ни даде благодатта да не затваряме никога повече пред Него вратите на нашите души.

Господ не крие от нас, че това пълно послушание на Божията воля изисква отказване от себе си и щедрост, понеже Любовта не търси права, а иска да служи. Христос пръв мина по този път. Исусе, Ти как беше послушен? „Послушен дори до смърт, и то смърт кръстна”²⁰. Християнинът трябва да се откаже от себе си, да усложни живота си и да го пожертва от любов към Бога и към душите. „Ето, ти искаше да живееш спокойно, без нищо да те разстройва; ала Бог пожела друго. Съществуват две воли: твоята воля следва да бъде изменена, за да се отъждестви с Божията, а не Божията да бъде преиначена, за да се нагоди към твоята.”²¹

С радост съм виждал много души, които са си рискували живота – като Теб, Господи, дори до смърт – изпълнявайки това, което Божията воля е искала от тях. Те отдаваха своите стремежи и своята професионална работа в служба на Църквата, за доброто на всички хора.

Нека се научим на послушание, нека се научим да служим. Няма по-добро владичество от това – доброволно да искаш да служиш на другите. Когато усетим гордостта да клокочи в нас, а тщеславието да ни повтаря, че сме свръхчовеци, тогава е моментът да кажем „Не!”, да кажем, че нашата единствена победа трябва да е смирението. Така ще се отъждествим с Христос на кръста и няма да се чувстваме притеснени или ядосани, ами радостни. А такава радост – да забравиш себе си – е най-доброто доказателство за любов.

Разрешете ми отново да наблегна на обикновения, простия начин на живот на Исус, за който съм ви говорил вече толкова много пъти. Скритите години на Господ не са нещо без значение, нито само една подготовка за следващите години – годините на обществения Му живот. През 1928 г. аз ясно разбрах, че Бог желае християните да вземат за пример целия живот на Господ. Схванах, че става дума особено за скрития му живот – живот на всекидневен труд сред хората; Господ иска много души да намерят своя път именно в онези Негови години – години без шум и без блясък. Следователно да изпълниш Божията воля значи да се откажеш винаги от егоистичните стремежи, а не основно да гледаш да се отдръпнеш от обичайния живот на хората, с които си приличате по работа, професия, социално положение.

Аз мечтая – и мечтата вече се сбъдна – за хиляди Божи синове, които се освещават в своя живот на обикновени граждани, имащи същите стремежи и идеали, полагащи същите усилия като останалите хора. Имам нужда да им проглася следната божествена истина: Ако сте останали сред гъмжилото на света, това не значи, че Бог ви е забравил или че Господ не ви е призовал. Не, Той ви е подбудил да продължите пътя си сред житейските дела и несгоди. Той ви е подсказал, че вашето човешко призвание, вашата работа, вашите качества не само че не са чужди на Неговите божествени предначертания, ами че Той ги е осветил като приношение, преугодно на Отец.

Когато напомняш на един християнин, че единственият смисъл на живота му е да е послушен на Божията воля, това не означава да го откъснеш от другите хора. Напротив, в повечето случаи Господната заповед е да се обичаме едни други, както Той ни е обичал²², живеейки заедно с останалите и като останалите, посвещавайки се да служим на Господ в света, та да представим на всички души по-добре Божията любов, да им известим, че Божите пътища на земята са отворени.

Господ не се е ограничил само на думи да ни каже, че ни обича, а го е доказал на дело. Нека не забравяме, че Исус Христос се въплъти, за да ни научи да живеем живота на Божи чеда. Припомнете си началото на свети Лука в Деяния на светите апостоли: „Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Исус начена да върши и учи”²³. Дойде да ни учи, но чрез дела; дойде да ни учи, но Той беше образецът, Той беше и Учителят, и Примерът за подражание.

Сега, застанали пред Младенеца Исус, можем да продължим нашето вътрешно препитване: решени ли сме да положим всички старания, та нашият живот да служи за пример и назидание на нашите братя, на хората, които са като нас? Решени ли сме да бъдем като Христос? Не стига да го потвърждаваме единствено с устата. Ти – питам всички вас, а и самия себе си – ти, който като християнин си призван да бъдеш един друг Христос, наистина ли може да се каже за теб, че си дошъл да вършиш нещата като Божие дете? Наистина ли се вслушваш във волята на Неговия Отец, та съгласно нея да насочваш всички души да участват в добрите, достойни, божествени и човешки дела на изкуплението? Живееш ли живота на Христос сред обикновеното ти житейско всекидневие?

Да вършиш Божите дела не е красива игра на думи, а покана да Му се обречеш от любов. Трябва да умреш за себе си, за да се родиш за нов живот. Защото по такъв начин бе послушен Исус – до смърт, „и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна”²⁴. Ако сме послушни на Божията воля, кръстът ще стане и за нас възкресение, въздигане. И ще се изпълни у нас – стъпка по стъпка – животът на Христос. И ще може да се каже, че сме живели, стараейки се да бъдем добри Божи деца и вършейки добро, въпреки безбройните ни слабости и погрешни действия.

А дойде ли смъртта – а тя неминуемо идва – ще я очакваме радостно, както съм виждал да я очакват в своя обикновен житейски път множество свети хора. Радостно, понеже ако сме подражавали на Христос да правим добро – да живеем в послушание и да носим кръста въпреки нашата окаяност – ще възкръснем като Христос: „Господ наистина възкръснал”²⁵.

Помислете само: Исус, Който стана дете, победи смъртта. Със снизяване, с простодушие, с послушание, т.е. с обожение на всекидневния банален живот на създанията, Синът Божи стана победител.

Това е триумфът на Исус Христос. Така – снизявайки се до земното, до равнището на човеци, Той ни въздигна до Себе Си, до висотата на Божи деца.