Христос Цар

Църковната година приключва. В святото Приношение на олтара подновяваме поднасянето пред Бог Отец на Жертвата, Христос, Който е – както ще прочетем след малко в префациото на литургията - Цар на светостта и на благодатта, Цар на правдата, на любовта и на мира. Всички вие изпитвате в душата си безгранична радост, замисляйки се за святата човешка природа на нашия Господ – Цар със сърце от плът като нашето. Той, Създателят на вселената и на всички твари, не се налага, демонстрирайки Своята мощ, а проси малко любов, показвайки ни мълчаливо раните на ръцете Си.

Но защо толкова хора не Му обръщат внимание? Защо още се чува този ожесточен протест: „Не искаме той да царува над нас“¹? На земята има милиони, които се изправят по този начин срещу Исус Христос, по-точно казано срещу сянката на Исус Христос, понеже не познават истинския Христос, не са видели красотата на лицето Му, нито познават чудното Му учение.

Гледайки това печално зрелище, се чувствам подтикнат да удовлетворя Господ за обидите. Слушайки тази нескончаема шумотевица – идваща по-скоро от недостойните дела, отколкото от думи, изпитвам нуждата силно да изкрещя: „Той трябва да царува“².

Съпротива срещу Христос

За мнозина е нетърпимо да царува Христос. Те Му оказват съпротива по хиляди начини: в основните насоки на живота и съжителството между хората; в обичаите; в науката и в изкуството. Стигат дори до живота в Църквата! „Аз не говоря – пише свети Августин – за покварените души, които обиждат Христос. Малцина в действителност са онези, които го обиждат с езика си. Обаче мнозина са тези, които го обиждат с поведението си“³.

Някои се дразнят дори от съчетанието Христос Цар – заради един маловажен терминологичен въпрос. Нима царуването на Христос би могло да се сбърка с някакъв политически строй или пък признаването на царствеността на Господ би ги принудило да приемат някакъв закон? Те не възприемат Закона, дори откровеното поучение за взаимната любов, понеже не искат да се доближат до Божията любов. Те искат да служат само на собствения си егоизъм.

От много време Господ ме кара да повтарям този беззвучен вик: ще служа! Нека Той умножи у нас желанията за себеотдаване, за вярно, семпло, без показност и излишен шум следване на Божия призив, където и да се намираме сред хората. Нека Му благодарим от все сърце. И да Му отправим молитва като поданици, като деца. И устата ни ще се изпълни с мляко и мед, и ще ни стане сладко да говорим за Царството Божие, което е Царство на свободата – на свободата, която Той ни спечели⁴.

Христос, Господар на света

Бих желал да се замислим как Христос – милото Детенце, Което видяхме да се ражда във Витлеем, всъщност е Господарят на света. Ами от Него беше създадено всичко на небето и на земята; Той помири с Отец всички неща, възстановявайки мира между небето и земята чрез кръвта, която проля на кръста⁵. Днес Христос царува отдясно на Отец – това заявяват двата ангела в бели дрехи на учениците, които омаяни гледат небето след Възнесението на Господ: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“⁶.

Чрез Него царуват царете⁷, с тази разлика, че царете, земните власти преминават, а Христовото царство „ще царува довеки и вечно“⁸, „царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род“⁹.

Царството на Христос не е художествен образ, нито е риторична фигура. Христос е жив и като човек – с онова тяло, което прие при Въплъщението, което възкръсна след смъртта на кръста и което пребъдва прославено заедно с Неговата човешка душа в личността на Словото. Христос истински Бог и истински Човек, живее и царува и е Господарят на света. Само Той дава живот на всичко живо.

Тогава защо не ни се явява сега в цялата Си слава? Защото Неговото царство „не е от тоя свят“¹⁰, макар и да е на тоя свят. Исус отговаря на Пилат: Аз „съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“¹¹. Грешаха онези, които очакваха от Месията краткотрайна видима власт, „защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“¹²

Истина и правда, мир и радост в Свети Дух. Това е царството Христово – Божието действие, което спасява хората и което ще завърши, щом дойде краят на света и Господ, седящ най-високо в рая ще слезе да съди окончателно хората.

Когато Христос започва да проповядва на земята, Той не представя някаква политическа програма, а казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“¹³, заръчва на Своите ученици да разгласят тази блага вест¹⁴, поучава ги да се молят за идването на Неговото царство¹⁵. Това е Божието царство и Неговата правда – ето в какво се състои светият живот. Това е първото, към което трябва да се стремим¹⁶, това е единственото истински необходимо нещо¹⁷.

Спасението, което проповядва нашият Господ Исус Христос, е покана, отправена към всички: „прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата“¹⁸. И Господ ни разкрива, че „царството Божие вътре във вас е“¹⁹.

Никой не е изключен от спасението, стига по своя воля да е послушен на изпълнените с обич изисквания на Христос: да се роди наново²⁰; да стане духом като дете²¹; да отдалечи сърцето си от всичко, което го отделя от Бог²². Исус иска дела, а не само думи²³. Както и неуморни усилия, понеже само онези, които се борят, ще заслужат вечното наследство²⁴.

Съвършенството на царството – окончателната присъда за спасение или осъждане – не е от този свят. Сега царството прилича на засята нива²⁵, на растежа на синапово зърно²⁶; а в края ще заприлича на мрежа, пълна с риба, която е изтеглена на брега и от която ще бъдат вадени и сортирани за различна участ хората, праведниците и беззаконниците²⁷. А по време на земния ни живот царството прилича на квас, който една жена взима и смесва с три мери брашно, докато всичкото втаса ²⁸.

Този, който разбира какво представлява царството, предлагано от Христос, си дава сметка, че си заслужава да жертва всичко, за да го постигне - това е бисерът, за който търговецът продава всичко притежавано, това е съкровището, намерено в нивата²⁹. Трудно се завоюва царството небесно и никой не е сигурен, че ще го достигне³⁰, обаче воплите на разкаялия се човек успяват да разтворят широко вратите му. Един от разбойниците, разпънати заедно с Исус, Го моли: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“³¹.

Царството в душата

Колко си велик, Господи и Боже наш! Ти придаваш на живота ни свръхестествения смисъл и божествената ефикасност. Ти си причината, та от любов към Твоя Син да можем с всичките сили на нашето същество, с тяло и душа да повтаряме: „Той трябва да царува“, макар и да не сме се отърсили от нашите слабости. Защото Ти знаеш, че ние сме създания – и то какви създания! – на които не само краката³², но също така сърцето и главата са глинени. Обаче с Твоята помощ нашето същество ще е насочено единствено към Теб.

Христос трябва да царува преди всичко в нашата душа. Какво бихме отговорили, ако Той ни попиташе: А ти пускаш ли Ме да царувам в теб? Аз бих Му отвърнал, че за да царува в мен, имам нужда от изобилните Му благодати. Само така и най-слабото туптене на сърцето, и най-лекото дихание, и най-беглият поглед, и най-обикновената дума, и най-простото усещане ще се преобрази в „Осанна“ на моя Христос Цар.

Щом искаме Христос да царува, е необходимо да бъдем последователни – нека първо Му отдадем нашето сърце. Ако не го сторим, да се говори за царството Христово би било реч без християнско съдържание, външна проява на една липсваща вяра, би било измамно използване на Божието име за човешка облага.

Ако предварително условие за царуването на Исус в моята душа, в твоята душа, беше да сме подготвили предварително у себе си едно идеално място, тогава с основание щяхме да се отчаяме. Обаче „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал осле“³³. Виждате ли? На Исус за трон му е достатъчно едно презряно животно. Не знам вие какво мислите, но аз не се срамувам да си призная, че пред Господ съм магаре: „Като добиче бях пред Тебе. Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата“³⁴, Ти ме водиш за оглавника.

Помислете какви са характерните черти на едно магаре - сега, когато са останали вече толкова малко. Но не на някое старо, опърничаво и злобно магаре, което си отмъщава с подли къчове, а на младо магаренце – с уши, стърчащи като антени, умерено в яденето, упорито в работата, със смел и радостен вървеж. Има хиляди животни, които са по-красиви, по-умни и по-жестоки. Обаче Христос се спря на него, за да се появи като цар пред народа, който Го срещаше с радостни викове. Понеже Исус няма нищо общо с лукавата пресметливост, с бездушните студени сърца, с привлекателната, но привидна красота. Нашият Господ харесва радостта на едно младо сърце, простия вървеж, искрения глас, чистия поглед, слуха, вслушващ се в Неговите нежни слова. Така Той царува в душата.

Да царуваш, като служиш

Ако разрешим на Христос да царува в душата ни, ние няма да станем властелини, а ще бъдем служители на всички хора. Служение. Как само ми харесва тази дума! Да служа на моя Цар, а чрез Него и на всички, изкупени с кръвта Му. Ех, ако християните умеехме да служим добре! Нека поверим на Господ нашето решение да се научим да вършим това служение, тъй като само служейки, ще можем да опознаем и да заобичаме Христос и да помогнем на другите също да Го опознаят и обикнат.

А как да Го открием на другите души? Със своя пример. Нека свидетелстваме за Него с нашето доброволно служене на Исус Христос във всички наши дейности, защото Той е Господ на всичко в живота ни, защото Той е единствената причина и крайната цел на нашето съществуване. След това, след като сме дали свидетелство с примера си, ще можем да поучаваме и с думи, със самото учение. Така правеше Христос: „начена да върши и учи“³⁵; първо поучаваше с делата Си, а после вече със Своята божествена проповед.

Да служим на другите заради Христос – това изисква да бъдем много човечни. Ако животът ни е безчовечен, Бог не ще съгради нищо в него, защото обикновено Той не строи върху безпорядъка, върху егоизма, върху високомерието. Трябва да разбираме всички, да съжителстваме с всички, да извиняваме всички, да прощаваме на всички. Разбира се, няма да кажем, че несправедливото е справедливо, че оскърблението, нанесено на Бог, не е оскърбление, че лошото е добро. Обаче на злото няма да отвърнем със зло, а с ясното учение и добри дела : удавяйки злото в изобилие от добро³⁶. По такъв начин Христос ще царува в нашата душа, а и в душите на околните.

Някои се опитват да установят мир на света, без да имат Божия любов в сърцата си, без да служат от любов към Бог на другите създания. Как е възможно по такъв начин да се изпълни една мирна мисия? Христовият мир е мир от царството на Христос. А царството на нашия Господ трябва да се основава върху желанието за святост, върху смиреното душевно разположение да получаваш Божията благодат, върху безстрашното действие в защита на справедливостта, върху божественото изливане на любовта.

Христос – на върха на всички човешки дейности

Това е напълно осъществимо, не е невъзможна мечта. Само ако ние, хората, се решихме да приютим в сърцата си Божията любов!... Христос, нашият Господ, бе разпънат и от висотата на кръста изкупи света, възстановявайки мира между Бог и хората. Исус Христос казва на всички: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“³⁷; ако вие Ме поставяте на върха на всички свои земни дейности, изпълнявайки винаги своите задължения и бидейки Мои свидетели както в това, което изглежда важно, така и в онова, което изглежда маловажно, „всички ще привлека към Себе Си“. И царството Ми сред вас ще стане действителност!

Христос, нашият Господ, продължава упорито сеитбата за спасение на хората и на цялото творение, изобщо на нашия свят, който е добър, понеже е създаден добър от ръцете на Бог. Оскърблението, нанесено от Адам, грехът на човешката горделивост, ето кое разруши божествената хармония на сътвореното.

Но Бог Отец, когато се изпълниха времената, изпрати Своя Единороден Син - Който под действието на Свети Дух се въплъти у Мария, винаги Дева - за да възстанови мира и изкупвайки греха на човека, „да получим осиновението“³⁸ – да станем Божи деца, способни да бъдем приятели на Бог. Та по този начин на новия човек, на този нов род Божи деца³⁹ да бъде вменено да освободи цялата вселена от безпорядъка, да съедини всички неща в Христос⁴⁰, Който ги е примирил с Бог⁴¹.

Към това сме призвани ние, християните, това е нашата апостолска задача и такъв стремеж трябва да бушува в душата ни - да направим царството Христово реалност, да няма повече омраза и жестокости, да излеем върху земята силния и омиротворяващ балсам на любовта. Нека помолим днес нашия Цар да ни стори смирени и пламенни участници в Божия план да се обедини това, което беше счупено, да се спаси загубеното, да се възобнови ред там, където човекът го наруши, да се упъти по правия път обърканият, да се възстанови сговорът в цялото творение.

Да прегърнеш християнската вяра, значи да се нагърбиш да продължиш мисията на Исус сред хората. Ние трябва да бъдем – всеки от нас – един друг Христос, самият Христос. Само така ще можем да се заемем с това велико, необятно и нескончаемо начинание – да освещаваме отвътре всички преходни структури, като им привнасяме закваската на изкуплението.

Никога не говоря за политика. Не смятам, че мисията на християните на земята е да създадат религиозно политическо движение – това би било лудост, дори то да има доброто намерение да вдъхне Христов дух на всички човешки дейности. Това, което трябва да направим, е да сложим в сърцето на Бог сърцето на всеки човек, какъвто и да е той. Да се стараем да говорим на всеки християнин, та там, където се намира – в условия, които не зависят само от положението му в Църквата или в обществото, а и от променящите се исторически обстоятелства – да може с примера и със словата си да дава свидетелство за вярата, която изповядва.

Християнинът е пълноправен член на човешкия род. Ако приеме в сърцето си да заживее Христос, да царува Христос, във всички свои човешки занимания той ще открива ясно изразена спасителната плодотворност на Господ. Без значение е дали това занимание е престижно или неподходящо – както се казва. Защото това, което е престижно за хората, може да е скромно в очите на Бога и това, което наричаме неподходящо или срамно, може да се окаже връх за християнина, връх в светостта и в служението.

Личната свобода

Когато християнинът работи – което е негово задължение, той не бива да избягва или да се измъква от изискванията, свойствени за дейността. Ако под израза „благославяне на човешката дейност“ се разбираше прекратяване или изопачаваме на нейната присъща насоченост, бих се отказал от неговата употреба. Лично аз никога не съм смятал, че обичайните човешки занимания трябва да развяват – като избеляла табелка – някаква верска принадлежност. Въпреки че уважавам обратното мнение, на мен ми се струва, че рискуваме да бъде напразно използвано името на нашата свята вяра, а и освен това защото се е случвало етикетът „католически“ да е влизал в употреба даже за оправдаване на поведения и постъпки, които понякога дори от човешка гледна точка са по-скоро съмнителни.

След като светът и всичко в него, ала без греха, е добро, тъй като е дело на Бог, нашия Господ, християнинът трябва да се посвети редом с другите хора на всички земни дейности, като се бори непрекъснато - но излъчвайки любов – за да предотвратява оскърбяването на Бог. Той е длъжен да защищава всички ценности, присъщи на човешкото достойнство.

Има обаче една ценност, на която е необходимо винаги да обръща особено внимание – личната свобода. Само ако брани индивидуалната свобода на другите със съответната им лична отговорност, той ще може честно – от човешка и от християнска гледна точка – да брани собствената си свобода. Повтарям и ще продължавам непрекъснато да го повтарям: Господ безвъзмездно ни е дал един велик свръхестествен подарък – Божията благодат; и още един чуден дар – човешката свобода. А тя изисква от нас – за да не се преиначи и да се превърне в свободия – една вътрешна завършеност, едно удачно усилие да направляваме поведението си според Божия закон, защото „дето пък е Духът Господен, там има свобода“⁴².

Царството Христово е царство на свободата. В него няма други роби освен онези, които доброволно се оковават от любов към Бог. Благословено робство! Робство от любов, което ни прави свободни! Без свобода не можем да откликнем на благодатта; без свобода не можем да се отдадем свободно на Господ с най-свръхестествената причина – правим го, защото така ни се иска.

Някои от тук присъстващите ме познават от дълги години и могат да свидетелстват, че през целия си живот проповядвам личната свобода, придружена от лична отговорност. Аз я търсех и продължавам да я търся по цялата земя – както Диоген търсеше човека. И от ден на ден я заобичвам все повече; обичам я над всичко земно. Това е едно богатство, което никога няма да оценим подобаващо.

Когато говоря за лична свобода, аз не взимам отношение по свързани с нея проблеми – може би заслужаващи внимание, които обаче не касаят моето свещеническо служение. Знам, че не е моя работа да се занимавам със злободневни земни теми, влизащи в сферата на преходното и светското, която Господ е оставил на свободната и спокойна преценка на хората. Знам също, че свещеникът – за да избягва поводи за разделения – трябва да отваря устата си само за да води душите към Бог, към Неговото спасително духовно учение, към тайнствата, установени от Исус Христос, към вътрешния живот, който ни доближава до Господ и ни прави Негови деца, следователно братя на всички хора без изключение.

Днес честваме празника Христос Цар. И аз не излизам от рамките на свещеническото служение, когато казвам, че ако някой разглежда царството на Христос като политическа програма, значи не е вникнал в свръхестествената същност на вярата и е на крачка да прикачи на съзнанието на хората бреме, което не е от Исус, защото „игото Ми е благо, а бремето Ми леко“⁴³. Нека истински заобичаме хората, нека над всичко заобичаме Христос. И тогава съвсем естествено ще заобичаме законната свобода на другите и ще заживеем с тях в мирно и благоразумно съжителство.

Уравновесени – като истински Божи деца

Някой може да ми подшушне: малко хора искат да слушат това, а още по-малко – да го прилагат на дело. Знайно е, че свободата е здраво и силно растение, което лошо се развива между камъни, между тръни или пътища, тъпкани от хората⁴⁴. Това ни беше казано още преди Христос да дойде на земята.

Спомнете си втори псалм: „Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник“⁴⁵. Ето, виждате ли? Нищо ново. Опълчват се срещу Христос още преди да се е родил; опълчват Му се, когато краката Му мирно крачат по пътищата на Палестина. По-късно Го преследваха, преследват Го и днес, нападайки членовете на мистичното и реалното Му тяло. Защо е тази омраза? Защо е това настървение срещу невинното простодушие? Защо е това повсеместно мачкане на свободата на всяка съвест?

„Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови“⁴⁶. И отхвърлят благото иго, смъкват от себе си Неговото бреме – едно чудно бреме на святост и на правда, на благодат, на любов и на мир. Беснеят пред любовта, подиграват се на беззащитната доброта на един Бог, Който не желае да използва Своите ангелски легиони, за да се защити⁴⁷. Ако Господ приемеше съглашението и пожертваше неколцина праведни, за да угоди на мнозинството грешници, тогава те може би щяха да се опитат да се разберат с Него. Ала това не е Божията логика. Нашият Отец е истински Отец и е готов да прости на хиляди нечестивци, стига да има сред тях дори десет праведници⁴⁸. Хората, движени от ненавист, не могат да проумеят това милосърдие. Те се опиват от своята привидна безнаказаност на земята и се захранват от несправедливостта.

„Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае. Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути“⁴⁹. Колко справедлив е Божият гняв, колко основателна е яростта Му! И колко голяма е също Неговата милост!

„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята свята планина; ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих“⁵⁰. В Своето милосърдие Бог Отец ни даде като Цар Своя Син. Той ни заплашва, но остава благ; известява, че ни е гневен, но ни дарява Своята любов. Ти си Мой син – се обръща Господ към Христос, обръща се към теб и към мен, ако приемем да бъдем друг Христос, самият Христос.

Думите не могат да догонят сърцето, силно развълнувано от добротата на Бог. Той ни казва: ти си Мой син. Не някакъв непознат, не някакъв слуга, към когото се отнасят добре, не и другар, което вече би било много. А син! Той ни разрешава да проявяваме към Него синовна благочестивост, бих се осмелил да кажа дори нахалството на сина, чийто Баща не може нищо да му откаже.

Твърдите, че много хора упорито продължават да се държат непочтено? Така е, но Господ настоява: „Искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя – за Твое владение. Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд“⁵¹. Това са сериозни обещания, при това на Бог. Не можем да ги отминем. Ненапразно Христос е Изкупител на света и царува суверенно, седнал отдясно на Отца. Това представлява и страшно предупреждение какво чака всекиго, когато животът му премине – защото преминава, а и към всички – какво ги чака в края на историята, ако сърцето им се вкорави в злото и в отчаянието.

Обаче Бог, Който винаги може да победи, предпочита да ни убеди: „И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни! Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет. Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали“⁵². Христос е Господ, Царят. „И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Исуса, както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“⁵³.

„И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците: „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“⁵⁴.

Това е делото на спасението, царството на Христос в душите, проявата на Божието милосърдие. „Блажени са всички, които се Нему уповават“⁵⁵. Ние, християните, имаме право да възхваляваме царското достойнство на Христос, защото независимо че се шири неправдата, независимо че мнозина не желаят това царуване на любовта, делото на вечното спасение постепенно напредва в човешката история - това място на действие на злото.

Божи ангели

„Имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло“⁵⁶. Нека бъдем хора на мира, хора на справедливостта, нека вършим добро и Господ за нас няма да бъде Съдия, а приятел, брат, любов.

Нека Божите ангели ни съпровождат в този наш земен – радостен! – път. „Преди раждането на нашия Изкупител – пише свети Григорий Велики – ние се бяхме лишили от дружбата с ангелите. Първородният грях и нашите всекидневни грехове ни бяха отдалечили от тяхната искряща чистота... Но от момента, в който ние признахме нашия Цар, ангелите ни признаха за свои съграждани.

И тъй като Царят на небесата пожела да приеме нашата плът, ангелите вече не бягат от нашата окаяност. Те не се осмеляват да смятат за по-низше от своето естеството, което обожават и което е въздигнато над тяхното в лицето на Царя на небесата; и вече не смятат за неприлично да приемат човека за съпътник“⁵⁷.

Мария, свята майка на нашия Цар, царица на сърцето ни, се грижи за нас както само тя умее да го прави. Майко състрадателно, Престоле на благодатта, молим те, научи ни да редим стъпка по стъпка в нашия живот и в живота на околните простата поема на братолюбието, което да изпълва нашето съществуване като мирна река⁵⁸. Защото ти си неизчерпаемо море от благодат: „всички реки текат в морето, но морето се не препълня“⁵⁹.