Един поглед към света, един поглед към Божия народ¹ през месец май, който сега започва, ни открива картината на преклонението пред Дева Мария, което се изразява в многобройни обичаи – стари или нови, но винаги изпълнени с един и същ дух, с духа на любовта.

Радостно е да виждаме, че почитта към Дева Мария е винаги жива и събужда в християнските души свръхестествения порив да действаме като „свои на Бога“², като членове на Божието семейство.

Сигурно и вие, виждайки тези дни множеството християни, което по хиляди начини изразява обичта си към Девата, чувствате по-силно своята принадлежност към Църквата и се чувствате повече братя на всички тези ваши братя. Това е като семейно събиране – вече порасналите деца, разделени от житейските обстоятелства, се срещат пак при майка си във връзка с някакъв празник. И ако някога са се карали и са се гледали лошо, то този ден те загърбват разногласията. Този ден те се чувстват сплотени, свързани в общата любов.

Дева Мария постоянно съгражда Църквата, съединява я и я сплотява. Трудно е истински да почиташ Девата и да не се чувстваш по-здраво обвързан с другите членове на Мистичното тяло, по-единен с неговата видима глава – папата. Затова обичам да повтарям: всички заедно с Петър и посредством Мария - към Исус! И давайки си сметка, че сме част от Църквата и че сме приканени да бъдем братя по вяра, осъзнаваме по-дълбоко братството, което ни свързва с цялото човечество – защото Църквата е била изпратена от Христос на всички хора и на всички народи³.

Ние всички сме изпитали това, което ви казах преди малко – в доста случаи сме констатирали свръхестествените ефекти от искреното преклонение пред Дева Мария. Всеки от вас би могъл да разкаже много по въпроса. Аз също. Сега си спомням за едно поклонничество през 1935 г. до един параклис на Девата в Кастилия, в светилището Сонсолес.

Това не беше поклонничество в обичайния смисъл на думата. Не беше нито шумно, нито масово. Отидохме трима души. Уважавам и обичам тези публични прояви на благочестие, но лично аз предпочитам да се опитам да поднеса на Мария същата обич и същия ентусиазъм в по-задушевна атмосфера, извършвайки поклонничеството сам или с малка група.

При това поклонение в Сонсолес научих откъде идва името на това Мариино светилище. Тази подробност не е важна, обаче отразява синовното отношение на хората от онзи край. Образът на Дева Мария, който се почита в светилището, е бил скрит по време на сраженията между християни и мюсюлмани в Испания. След години статуята била открита от овчари, които – както казва преданието – възкликнали, като я видели: Какви красиви очи! Son soles!⁴