Ако търсите Дева Мария, ще намерите Исус. И ще се научите да разбирате поне малко какво има в сърцето на Бог, Който се принизява, Който се отказва от Своята мощ и величие, за да приеме образа на раб¹³. Ако разсъждаваме по човешки, бихме могли да кажем, че Бог се престарава, защото не се ограничава до най-главното и необходимото за целта да ни спаси, а отива и по-далече. Единственият начин, който би ни позволил до известна степен да разберем този начин на действие на Бог, е да осъзнаем, че при Него няма мярка, че това е плод на една безумна любов, която Го кара да приеме нашата плът и да понесе бремето на нашите грехове.

Нима е възможно да си дадем сметка за това, да видим колко Бог ни обича и да не загубим и ние ума си от любов към Него? Трябва да оставим тези истини на нашата вяра да попият в душата ни, та да променят целия ни живот. Бог ни обича! Обича ни Всесилният, Всемогъщият Бог, създал небето и земята!

Бог се интересува и от най-незначителните неща при Своите създания – от вашите, от моите, и нарича всекиго по името му¹⁴. Увереността, която ни дава вярата, ни кара да виждаме в нова светлина заобикалящото ни - макар всичко да остава по старому, на нас ни изглежда различно, понеже всичко е израз на Божията любов.

По такъв начин животът ни става една постоянна молитва, съпроводена от трайно придобити добро настроение и мир и от всекичасно отдаване на благодарност. „Душата ми величае Господа – възклицава Дева Мария – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му“¹⁵.

Нашата молитва може да съпровожда тази молитва на Девата и да й подражава. И ние като нея ще почувстваме желанието да пеем, да възпяваме чудните Божи дела, та цялото човечество и всички хора да вземат участие в нашата радост.