17

Изходи Иудея, правейки добрини. Какво правеше Исус Христос, та да излее толкова добрини - и то само добрини, откъдето и да минеше? Евангелията са ни представили друга биография на Исус, която ни дава отговора и се заключава в три латински думи: erat subditus illis16. Днес, когато цялата атмосфера е напрегната от непокорство, от роптаене, от разделения, трябва особено да ценим послушанието.

Аз съм голям привърженик на свободата и именно затова толкова много обичам послушанието – тази християнска добродетел. Трябва да се чувстваме като Божи синове и да живеем с намерението да изпълняваме волята на нашия Отец; да вършим нещата според желанието на Бог, защото така го искаме – това е свръхестественият мотив на нашето поведение.

Духът на Опус Деи, който се опитвам да практикувам и разпространявам вече повече от 35 години, ме накара да разбера и да заобичам личната свобода. Когато Бог, нашият Господ дава на хората Своята благодат, когато ги зове за специално призвание, Той сякаш им подава ръка – една бащинска ръка, пълна със сила, но преди всичко пълна с любов – понеже Той ни търси един по един, като Свои синове и дъщери, понеже познава нашите слабости. Господ чака да направим усилие да хванем ръката Му, ръката, който Той ни е подал. Бог иска от нас едно усилие, усилието което е доказателство за нашата свобода. А за да го направим, е необходимо да бъдем смирени, да се смятаме за малки деца и да обичаме благословеното послушание, с което откликваме на благословеното бащинство на Бог.

Уместно е да оставим Господ да влезе в живота ни. Да влезе в него с доверие, без да среща пречки или кривулици. Ние, хората, сме склонни да браним положението си, да се държим здраво за своя егоизъм. Винаги гледаме да бъдем царе, дори да бъде в царството на нашата окаяност. Мисля, че след тези разсъждения сте разбрали защо ни е необходимо да се обърнем към Исус – за да ни направи Той наистина свободни и като такива да можем да служим на Бог и на хората. Само в този дух ще разберем истината в думите на свети Павел: „Но сега,когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен. Защото платата, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Исуса, нашия Господ”17.

И тъй, нека бъдем бдителни, защото нашето влечение към егоизма не умира, а изкушението може да се вмъкне в нас по много начини. Бог изисква в нашето послушание да се опираме на вярата, тъй като Неговата воля не се представя с трясък. Понякога Господ нашепва желанието Си дълбоко в съзнанието ни и е нужно да слушаме много внимателно, за да различим този глас и да му бъдем верни.

Много често ни говори чрез други хора. Обаче понякога се случва, че недостатъците на тези хора и разсъждения от типа дали са добре информирани или запознати с всички страни на проблема сякаш ни приканват да не се вслушваме в гласа.

Всичко това може да има божествено значение, защото Бог не ни налага сляпо подчинение, а разумно послушание и така осъзнаваме отговорността да помагаме на другите с възможностите на нашия разум. Ала нека бъдем честни към себе си - нека при всеки случай се замисляме дали ни води любовта към истината или егоизмът и привързаността към собственото мнение. Когато нашите виждания ни отдалечават от другите, когато ни карат да скъсаме общението, единството с нашите братя, това е ясен знак, че не действаме според Божия дух.

И да не забравяме, повтарям: няма послушание без смирение. Нека отново се вгледаме в примера на Христос. Исус е послушен, слуша Йосиф и Мария. Бог дойде на земята, за да бъде послушен – за да слуша създанията. А това са две съвършени създания: Дева Мария, нашата майка, над нея е само Бог; и целомъдрения и достоен мъж Йосиф. Но все пак създания. А Исус, Който е Бог, им се подчинява. Трябва да обичаме Бог, та по този начин да обичаме Неговата воля и с готовност да откликваме на призивите, които ни отправя посредством всекидневните ни задължения: в професията, в работата, в семейството, в социалните контакти, в нашата скръб или в скръбта на другите, в приятелството, в стремежа да направим това, което е добро и правилно.

Предмети
Бележки
16

И им се покоряваше – Лк. 2:51.

17

Рим. 6:22-23.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език