Божественото значение на земното съществувание на Исус

Винаги съм се стремял, когато проповядвам пред яслите, да виждам пред себе си нашия Господ Христос увит в пелени и положен на слама в един обор. И когато е все още Дете и не говори, да гледам на Него като на Наставник, като на Учител. Нужен ми е този подход, защото трябва да се уча от Него. А за да се поуча от Него, е нужно (трябва) да опозная живота Му - да чета Евангелието, да размишлявам върху епизодите в Новия завет с цел да проникна в божествения смисъл на земното странстване на Исус.

Тъй като ние трябва да възпроизведем в нас живия Христос. А това може да стане, като опознаем Христос, четейки Светото писание и размишлявайки върху него, молейки се – както сега – пред яслите. Необходимо ни е да разберем уроците, които Исус ни дава още като Дете, още като Новородено, още щом очите Му се отвориха на тази благословена човешка земя.

Като расте и живее подобно на всеки от нас, Исус ни разкрива, че човешкото съществуване, обичайните всекидневни грижи и занимания имат божествен смисъл. Колкото и много да сме размишлявали върху тези истини, винаги трябва да се изпълваме с възхищение, когато се замислим за тридесетте години неизвестност, които съставляват по-голямата част от земния път на Исус между своите братя, хората. Едни мъгляви години, които обаче за нас са ясни като слънчева светлина. Дори нещо повече – сияние, което озарява нашите дни и им придава истинско измерение, понеже ние сме обикновени християни, водещи обикновен живот, подобен на този на милиони хора в различните краища на света.

И Исус живя така шест петилетки - беше „на дърводелеца син”⁶. После ще дойдат трите години на обществен живот сред врявата на тълпите. Хората се чудеха: кой е този, откъде знае всичко това? Защото животът му беше като на обикновените жители на неговия край. Той беше „дърводелецът, Марииният син”⁷. И беше Бог и осъществяваше изкуплението на човешкия род, като привлече всички към Себе Си⁸.