Христос, Господар на света

Бих желал да се замислим как Христос – милото Детенце, Което видяхме да се ражда във Витлеем, всъщност е Господарят на света. Ами от Него беше създадено всичко на небето и на земята; Той помири с Отец всички неща, възстановявайки мира между небето и земята чрез кръвта, която проля на кръста⁵. Днес Христос царува отдясно на Отец – това заявяват двата ангела в бели дрехи на учениците, които омаяни гледат небето след Възнесението на Господ: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“⁶.

Чрез Него царуват царете⁷, с тази разлика, че царете, земните власти преминават, а Христовото царство „ще царува довеки и вечно“⁸, „царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род“⁹.

Царството на Христос не е художествен образ, нито е риторична фигура. Христос е жив и като човек – с онова тяло, което прие при Въплъщението, което възкръсна след смъртта на кръста и което пребъдва прославено заедно с Неговата човешка душа в личността на Словото. Христос истински Бог и истински Човек, живее и царува и е Господарят на света. Само Той дава живот на всичко живо.

Тогава защо не ни се явява сега в цялата Си слава? Защото Неговото царство „не е от тоя свят“¹⁰, макар и да е на тоя свят. Исус отговаря на Пилат: Аз „съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“¹¹. Грешаха онези, които очакваха от Месията краткотрайна видима власт, „защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“¹²

Истина и правда, мир и радост в Свети Дух. Това е царството Христово – Божието действие, което спасява хората и което ще завърши, щом дойде краят на света и Господ, седящ най-високо в рая ще слезе да съди окончателно хората.

Когато Христос започва да проповядва на земята, Той не представя някаква политическа програма, а казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“¹³, заръчва на Своите ученици да разгласят тази блага вест¹⁴, поучава ги да се молят за идването на Неговото царство¹⁵. Това е Божието царство и Неговата правда – ето в какво се състои светият живот. Това е първото, към което трябва да се стремим¹⁶, това е единственото истински необходимо нещо¹⁷.

Спасението, което проповядва нашият Господ Исус Христос, е покана, отправена към всички: „прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата“¹⁸. И Господ ни разкрива, че „царството Божие вътре във вас е“¹⁹.

Никой не е изключен от спасението, стига по своя воля да е послушен на изпълнените с обич изисквания на Христос: да се роди наново²⁰; да стане духом като дете²¹; да отдалечи сърцето си от всичко, което го отделя от Бог²². Исус иска дела, а не само думи²³. Както и неуморни усилия, понеже само онези, които се борят, ще заслужат вечното наследство²⁴.

Съвършенството на царството – окончателната присъда за спасение или осъждане – не е от този свят. Сега царството прилича на засята нива²⁵, на растежа на синапово зърно²⁶; а в края ще заприлича на мрежа, пълна с риба, която е изтеглена на брега и от която ще бъдат вадени и сортирани за различна участ хората, праведниците и беззаконниците²⁷. А по време на земния ни живот царството прилича на квас, който една жена взима и смесва с три мери брашно, докато всичкото втаса ²⁸.

Този, който разбира какво представлява царството, предлагано от Христос, си дава сметка, че си заслужава да жертва всичко, за да го постигне - това е бисерът, за който търговецът продава всичко притежавано, това е съкровището, намерено в нивата²⁹. Трудно се завоюва царството небесно и никой не е сигурен, че ще го достигне³⁰, обаче воплите на разкаялия се човек успяват да разтворят широко вратите му. Един от разбойниците, разпънати заедно с Исус, Го моли: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“³¹.