Жива молитва

„Ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди и ще търся тогова, когото душата ми люби“… И не само по града: ще измина целия свят — ще прекося всички нации, всички народи, по пътеки и широки друмища — за да придобия мира на душата. И го откривам в ежедневните занимания, които не са ми препятствие; нещо повече, те са водител и повод да обичам все повече, да се присъединявам все повече към моя Бог.

И когато ни поставя засада, яростно, изкушението на обезсърчението, изпитанието на конфликтите, на борбата, на страданието, на една нова нощ в душата, псалмопевецът ни слага на устните и в разума тези думи: „С Него съм в скърби“. Какво струва, Исусе, моят кръст пред Твоя? Какво са моите драскотини пред Твоите рани? Какво струва пред Твоята безширна, чиста и безкрайна Любов малката тежест, която Ти натовари на моите рамене? И вашите сърца и моето се изпълват със свята ненаситност, докато Му признаваме — с дела — че „изнемогваме от Любов“.

Поражда се жажда за Бог, съкровено желание да разбираме Неговите сълзи, да видим Неговата усмивка, Неговия лик… Мисля, че най-добрият начин да се изразя е да повторя пак с думите от Писанието: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“. И душата напредва в Бог „обожена“: християнинът се превръща тогава в ожаднелия пътник, който най-накрая открехва устни над водата от извора.