Пресветата Троица

Бяхме започнали с гласни, простодушни, очарователни призиви, научени в детството и които не бихме искали никога да изоставяме. Молитвата, започната с тази детска наивност, напредва сега като широка, спокойна и сигурна река, защото следва пътя на приятелството с Онзи, Който каза: „Аз съм пътят“. Ако обичаме Христос по този начин, ако с божествена смелост се приютяваме в раната, открита от копието в Неговите ребра, ще се изпълни обещанието на Божествения Учител: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“.

Тогава сърцето чувства нуждата да различава божествените Лица и да им се покланя едно по едно. В известен смисъл това откритие, което душата прави в духовния живот, е пдообно на онова на бебе, което отваря очи за съществуването. Душата поддържа любящо отношения с Отца, със Сина, със Светия Дух; и се подчинява лесно на дейността на животворящия Утешител, Който ни бива даван без наша заслуга: свръхестествените дарове и добродетели!