Това е моментът да извикаме: спомни си за обещанията, които ми даде, с които ми даде надежда; това е утехата в моето нищожество, която изпълва моя живот на твърдост. Господ иска да разчитаме на Него, във всичко: виждаме ясно, че без Него нищо не можем и че с Него можем всичко. Укрепва нашата решимост да вървим винаги в Неговото присъствие.

С Божията яснота в разума, който макар че ни изглежда бездеен, ни изглежда несъмнено, че ако Създателят се грижи за всички — дори за Своите врагове — колко повече ще се грижи за приятелите! Убеждаваме се, че няма зло, нито препятствие, които да не идват за добро: така укрепват по-нататък в духа ни радостта и мирът, които никой човешки мотив няма да може никога да изтръгне от нас, защото тези „посещения“ ни оставят винаги нещо Негово, нещо божествено. Ще възхваляваме Господ, Бог наш, Който извърши в нас възхитителни дела, и ще разберем, че сме били създадени със способността да притежаваме безкрайно съкровище.