Но не забравяйте, че да бъдем с Христос означава, без възможност за съмнение, да се натъкваме на Неговия кръст. Ако се себеотдаваме в Божиите ръце, често Той позволява да вкусваме болката, самотата, препятствията, клеветите, злословието, осмиването отвътре и отвън: защото иска да ни уподоби по Свой образ и подобие и позволява дори да ни наричат луди и да ни вземат за глупави.

Това е моментът да обичаме пасивното умъртвяване на плътските страсти, което идва — скрито или безочливо и нахално — когато не го очакваме. Не липсват тези, които нараняват овците с камъните, които би трябвало да се хвърлят срещу вълците: и който следва Христос изпитва в плътта си, че онези, които би трябвало да го обичат, се държат с него по начин, който върви от недоверието до враждебността, от подозрението до омразата. Гледат го с недоверие като лъжец, защото не вярват, че може да има лични взаимоотношения с Бог, че може да има духовен живот; а пък с атеиста или с безразличния, обикновено нахални и арогантни, се изпълват с благост и с разбиране. Господ може да позволи също Неговият ученик да се види атакуван с оръжието на личните оскърбления, което не прави никога чест на този, който го хваща; той бива удрян, употребявайки клишета, тенденциозен и престъпен плод на масирана и лъжлива пропаганда: защото не е за всички да бъдат надарени с добър вкус и с мярка.

Онези, които поддържат една несигурна теология и отхлабен морал, без спирачки, онези, които използват по каприз съмнителен церемониал, с дисциплина като за хипита и безотговорни методи на управление, не е странно, че насърчават завист, подозрения, фалшиви разобличения, обиди, малтретирания, унижения, злословия и потисничества от всякакъв род срещу тези, които говорят само за Исус Христос.

По този начин Исус извайва душите на онези, които са Негови, без да пренебрегва да им дава вътрешни ведрост и радост, защото тези разбират много добре, че със сто лъжи, взети заедно, бесовете не са способни да направят дори само една истина: и бележи техния живот убеждението, че ще се почувстват удобно, само когат решат да не им е удобно.