„Пред празник Пасха Исус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Отца, и понеже беше възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.“^[1]. В този текст св. Йоан съобщава на читателите на своето евангелие, че този ден ще се случи нещо важно. Това е едно нежно сърдечно въведение, което отговаря на написаното от св. Лука: „От сърце пожелах – казва Господ – да ям с вас тази Пасха, преди да пострадам.“^[2]. Нека още сега да помолим Светият Дух да ни помогне да разберем всяка фраза и всеки жест на Исус Христос. Защото искаме да живеем един свръхестествен живот, защото Господ ни откри Своето желание да дари Себе Си като храна за душата ни и защото признаваме, че само Той има „...думи за вечен живот...“^[3].

Вярата ни кара да признаем заедно със Симон-Петър: „Ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога.“^[4]. И именно тази вяра, съединена с нашата набожност, ни подтиква в тези важни моменти с дръзновение като ап. св. Йоан – да се доближим до Исус и да склоним глава на гърдите на Учителя^[5], Който обичаше Своите и – както току-що чухме – ги възлюби докрай.

Колкото и да говорим, езикът е беден, когато се опитва да обясни – дори приблизително – значението на тайната на „Велики четвъртък“. Независимо от това не е трудно да си представим поне отчасти чувствата, които са изпълвали сърцето на Исус Христос в последната вечер, прекарана заедно със Своите преди Саможертвата на Голгота.

Помислете за това, което се случва при раздялата на двама души, които се обичат. Те биха желали да бъдат винаги заедно, но се налага – независимо по какви причини – да се разделят. Те биха желали да не се отделят един от друг, ала не могат. Човешката любов – колкото и да е голяма, не е безгранична. Затова се прибягва към символи. Разделящите се си разменят нещо за спомен – обикновено снимки, и то с такива пламенни посвещения, че човек да се чуди как хартията не се е запалила. Те не могат да направят нищо повече, тъй като силата на създанията не е толкова голяма, колкото любовта им.

Това, което ние не можем, го може Господ. Исус Христос – съвършен Бог и съвършен Човек, Той не ни оставя символ, а реалност: оставя ни Самият Себе Си. Ще отиде при Отца, но ще остане същевременно с хората. Той няма да ни остави просто един подарък за спомен; няма да ни остави някакво изображение, което с времето овехтява – като снимката, която бързо ще избледнее, пожълтее и ще загуби значението си за онези, които не са споделяли тази любовна раздяла. Докато под видовете на хляба и виното Той наистина присъства, Той е тук – с Тялото Си, с Кръвта Си, с Душата Си и със Своята Бòговост.

^[1]Йоан 13: 1.

^[2]Лука 22: 15.

^[3]Йоан 6: 68.

^[4]Йоан 6: 69.

^[5]Срв. Йоан 13: 25.