Исус е Пътят, Той е Посредникът. В Него е всичко; извън Него няма нищо. Заедно с Христос и поучени от Неговото наставление, ние се осмеляваме да се обърнем с „Отче наш“ към Всемогъщия. Творецът на небето и на земята Е този любящ Отец, Който очаква постоянно да се връщаме при Него – като едни нови блудни синове.

„Ето Агнецът Божи...; Господи, не съм достоен...“. предстои да приемем в себе си Господ. На земята посрещаме високопоставени лица с музика, цветя, големи почести; всички сме добре облечени. Представете си как трябва да бъдем подготвени, за да приемем Христос в нашата душа! Замисляли ли сме се понякога как бихме се държали, ако можехме да се причастяваме само веднъж в живота?

Когато бях малък, практиката на честото причестяване още не беше широко разпространена. Спомням си как се подготвяхме за приемането на причастието – стараехме се да приведем в добър вид душата и тялото. Слагахме най-хубавите дрехи, сресвахме си добре косите, тялото – и то чисто, дори може и леко парфюмирано... Изтънчености, присъщи на влюбени, на деликатни и силни души, които знаят да отвръщат на обичта с обич.

Имайки Христос в душата, Литургията свършва. Благословението на Отца и Сина, и Светия Дух ни придружава, през целия ден ангажирани със семплота и естественост, да освещаваме всички благородни човешки начинания.

Като присъствате на Литургията, ще се научите да общувате с всяко от Божиите Лица: с Отец, Който ражда Сина; със Сина, Който Е роден от Отца; със Свети Дух, Който изхожда от Отца и от Сина. Обръщайки се към Когото и да Е от Трите Лица, ние се обръщаме към Един само Бог. Обръщайки се към всичките Три Лица на Троицата, пак се обръщаме към Един само Бог – Единствен и Истинен. Обичайте Литургията, чеда мои, обичайте я. И се причастявайте с охота, дори да се чувствате изстинали, а емоционално да не сте разположени. Причастявайте се с вяра, с надежда, с гореща обич.