Цялата Св. Троица присъства в жертвоприношението на олтара. По волята на Отец със съдействието на Свети Дух Синът се принася в Изкупителна жертва. Нека се научим да се обръщаме към Св. Троица, към Единия и Трòичния Бог – три Божи Лица в единството на Своята същност, на Своята обич, на Своето резултатно освещаващо действие.

Веднага след измиването свещеникът се моли: „Приеми, Свята Троице, тази Жертва, която Ти принасяме като възпоменание на страданията, възкресението и възнесението на Исус Христос, нашият Господ.“^[1]. И в края на Литургията има молитва на пламенно преклонение към Единия и Трòичен Бог: „Нека Ти бъде угоден, о, Света Троице, дарът на моето служение; направи Жертвата, която аз, макар и недостоен, принесох на Твоето Величие, да бъде приета; моля Те, заради Твоето милосърдие, тази Жертва бъде омилостивителна за мен и за всички, за които съм я поднесъл.“^[2].

Литургията, подчертавам, е Божие действие, действие на Св. Троица, а не човешко действие. Свещенослужителят изпълнява замисъла на Господ, като Му предоставя своето тяло и своя глас. Но не действа от свое име, а от името и от страна на Лицето Христос (inpersonaetinnomineChristi).

Благодарение на обичта на Св. Троица към хората, от присъствието на Христос в Евхаристията се раждат всички блага за Църквата и за човечеството. Това е Жертвата, за която пророкува Малахѝя: „Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще принасят тамян на името Ми и чиста Жертва.“^[3]. Това е Жертвата на Христос, поднесена на Отца със съдействието на Светия Дух – Жертва с безмерна стойност, която увековечава в нас изкуплението – нещо, което не можеха да извършат жертвоприношенията от Древния Завет.

^[1]Римски служебник. Дароприношение – дар, принасян на Св. Троица.

^[2]Римски служебник. Молитва преди последния благослов.

^[3]Мал. 1: 11.