Нашето молитвено размишление за „Велики четвъртък“ приключва. Ако Господ ни е помогнал – а Той е винаги готов да го направи, стига да отворим сърцето си за Него, – ще усетим необходимостта да откликнем на най-важното: да обичаме. И ще съумеем чрез живот в служение да разпространим тази обич сред другите хора. „Ви дадох пример...“^[1] – пояснява Христос на Своите апостоли, след като измива нозете им във вечерта по време на Последната вечеря. Нека отхвърлим от сърцето си горделивостта, амбицията, желанието за власт и тогава около нас и в нашите души ще се възцарят мирът и радостта, израснали от личната саможертва.

Накрая нека отправим с обич нашата мисъл към св. Дева Мария – майка Божия и наша майка. Извинете, че отново ще ви разкажа спомен от моето детство. Когато папа св. Пий Х поощри практикуването на честото причастяване, в моя край широко се разпространи изображение на св. Дева Мария, обожаваща Св. Причастие. Днес – както тогава и както винаги – нашата Господарка ни учи да общуваме с Исус, да Го срещаме и да Го разпознаваме в различните житейски ситуации на всекидневието, а особено във върховия момент на Евхаристийната жертва по време на Литургията, който ни свързва с Вечността. Исус с жест на Вечен Свещеник привлича всички неща към Себе си, за да ги представи с диханието на Светия Дух пред Лика на Бог-Отец.

^[1]Йоан 13:15.