Да живеем Литургията, значи да сме в непрекъсната молитва и да сме убедени, че за всеки от нас това е лична среща с Бог, където Го обожаваме, възхваляваме, молим, благодарим, отдаваме обезщетаване за греховете си, пречистваме се, чувстваме се едно цяло в Христос с всички християни.

Може би понякога сме се питали как можем да отговорим на тази велика Христова обич. Може би сме търсили да видим изложена една ясна програма за християнски живот. Решението е лесно и е достъпно за всички вярващи: да се участва с обич в Литургията, тя да стане място на нашата среща с Бог, понеже в тази Жертва се съдържа всичко, което Господ очаква от нас.

Позволете ми да ви припомня нещо, което сте наблюдавали при много случаи – хода на Литургийните обрèди. Следвайки го стъпка по стъпка, е напълно възможно Господ да разкрие на всекиго от нас какво трябва да подобри, кои пороци да изкорени, как да се отнася братски с всички хора.

Свещеникът се насочва към олтара на Бог, на този Бог, Който весели нашата младост. Литургията започва с радостно песнопение, защото Бог е тук. Тази радост заедно с изпитваната благодарност и обич се проявява в целувката на олтара – символ на Христос и възпоменание на светците. Това е едно малко осветено пространство, понеже на този олтар се отслужва Тайнството, чието въздействие е безпределно.

Молитвата „Признавам пред...“ (Confiteor)сочи колко сме недостойни; това не е някакво абстрактно припомняне на греха, а конкретно представяне на нашите грехове и грешки. Затова повтаряме: „Господи, милост! Христе, милост!“. Ако нужното ни опрощение беше свързано с нашите заслуги, то моментално горчива скръб би овладяла душата. Обаче, ние по Божия доброта получаваме опрощение от Божието милосърдие, Което прославяме със: „Слава... защото Ти Самият Си Свят, Ти Самият Си Господ, Ти Самият Си Всевишен, Исусе Христе; със Светия Дух, в славата на Бога-Отца.“.