Днес и вчера

На литургията за Връбница християните пеят: „Повдигнете, порти, горнището си, повдигнете се, вечни порти, за да влезе Царят на славата”²¹. Онзи, който се е затворил в замъка на своя егоизъм, няма да слезе на бойното поле. Обаче ако вдигне крепостните врати и позволи на Царя на мира да влезе, ще излезе заедно с Него да воюва срещу всичката низост, която замъглява погледа и прави съвестта безчувствена.

Повдигнете вечните порти (горнището си). Този призив към борба не е нещо ново за християнството. Това е една вечна истина – без борба няма победа, а без победа няма да имаш мир. Без мир човешката радост би била само радост привидна, фалшива, безплодна; радост, която не води до подпомагане на хората, нито до дела на братолюбие и справедливост, на прошка и милосърдие, нито до служене на Бог.

В днешно време при клира и миряните в Църквата, при пастирите горе и долу в йерархията й се създава впечатление, че мнозина са се отказали от борбата – от личната борба срещу собствените слабости, за да се предадат изцяло на слугинаж, който унижава душата. Тази опасност ще дебне винаги всички християни.

Заради това е нужно настойчиво да се молим на Света Троица да бъде милостива към всички. Когато говоря по тези въпроси, треперя при споменаването на Божия съд. Обръщам се към Неговото милосърдие, към Неговото състрадание, та да не гледа на нашите грехове, а на заслугите на Христос и тези на Неговата свята майка, която е и наша майка, на тези на свети Йосиф, който Му беше като баща, на заслугите на всички светци.

Християнинът може да бъде сигурен – ако иска да се бори, Бог ще го хване с дясната Си ръка, както се чете в днешната празнична литургия. Исус, Който влиза в Йерусалим, възседнал просто осле, Цар на мира, ни казва: „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”²². Тази сила не се проявява като насилие над другите. Тя представлява твърдост - да се преборват личните слабости и недъзи; мъжество – да не се замазва собствената невярност; смелост – да изповядваш вярата си дори когато обстановката е враждебна.

И днес както вчера от християнина се очаква да прояви героизъм. Героизъм в големи битки – ако е необходимо. Героизъм – и това вече е обичайното – в дребните стълкновения на всекидневието. Когато човек се бори постоянно и с любов - колкото и наглед борбата да е незначителна, Господ е винаги до Своите деца като любящ пастир: „Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам, казва Господ Бог. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще превържа и болна ще укрепя... И те ще бъдат безопасни на земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога скъсам връзките на ярема им и ги освободя от ръцете на техните потисници”²³.