Започваме Евхаристийната молитва (Канон) със синовно доверие, което ни позволява да наречем нашия Отец многомилостив Бог. Молим Го за Църквата и за всички в Църквата: за папата, за нашето семейство, за нашите приятели и колеги. Католикът, който има отворено сърце, моли за целия свят, за да не остане никой извън неговите ревностни намерения. За да бъде приета молитвата ни, припомняме нашата близост с всеславната Дева Мария и с малцината, които първи последваха Христос и умряха за Него.

„Quamoblationem...“ – това са на латински първите думи, с които започва Епиклезата. Наближава моментът на освещаването. Сега в Литургията отново Христос действа чрез свещенослужителя: „Това е Моята Плът...; Това е чашата на Моята Кръв...“. Христос е с нас! При преосъщноствяването на даровете отново се обновява безкрайната божия „лудост“ вдъхновена от Обичта. Когато днес ще настъпи този момент, нека всеки да може да каже безгласно на Господ, че нищо не ще ни отдели от Него, че Неговата готовност да остане – и то беззащитен под толкова крехкия вид на хляба и виното – ни е преобразило в доброволни раби – „...направи така че да живея винаги чрез Теб и винаги да се наслаждавам на нежността на Твоята обич.“ се пее в химна „Аз те обожавам“.

И още прошения. Ние, хората, имаме естествена наклонност да искаме: за нашите умрели роднини и познати, за нас самите. Поднасяме Му и всички наши измени, цялата ни окаяност. Товарът става огромен, но Той иска да Го носи заради нас и с нас. Тази Евхаристийна част (Канон) завършва с още едно призоваване на Св. Троица: „Чрез Него (Христос), и с Него, и в Него, на Теб, Боже - Отче Всемогъщи, в единство със Светия Дух, се отдава всяка чест и слава през всички векове на вековете.“.