Да живеем в Сърцето на Исус, да се обвържем непосредствено с Него, значи да се превърнем в Божия обител. „Който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми“³⁸ – ни казва Господ. И Христос, и Отец в Свети Дух влизат в душата и правят в нея Свое жилище³⁹.

Когато разберем, макар и непълно, тези основни истини, нашият начин на съществуване се променя. Изпитваме жажда за Бог и се присъединяваме към думите на псалма: Боже мой, упорито Те търся. Жадна е за Теб душата ми, плътта ми Те желае както суха почва без вода⁴⁰. А Исус, Който е събудил тези наши желания, идва насреща и ни казва: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие“⁴¹. Той ни поднася Сърцето Си, та в Него да намерим отдих и сили. Ако приемем Неговия призив, ще се убедим, че словата Му са истинни. И нашият глад и нашата жажда ще се усилят до степен да пожелаем Бог да направи от нашето сърце място за Свой отдих и да не ни лишава от Своята топлина и от Своята светлина.

„Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“⁴². Ние се доближихме мъничко до огъня на Божията любов. Нека Нейният пламък раздвижи живота ни. Нека почувстваме копнежа да разнасяме божествения огън от единия до другия край на света, да го покажем на околните, та и те да познаят христовия мир и с него щастието. Християнинът, който живее тясно свързан със Сърцето на Исус, не може да има други цели освен: мир в обществото, мир в Църквата, мир в собствената душа, изобщо Божия мир, който ще дойде, когато тук настъпи Неговото царство.

Света Марийо, Царице на мира, тъй като имаше вяра и повярва, че ще се сбъдне Благата ангелска вест, помогни ни да растем във вярата, да бъдем твърди в надеждата, да напредваме в любовта. Понеже това иска сега от нас твоят Син, сочейки ни Своето Пресвято Сърце.