Бог Отец е благоволил да ни дари в Сърцето на Своя Син неизчерпаеми съкровища от любов, милосърдие и нежност¹. Ако искаме да открием до каква степен Бог ни обича – и не само изслушва нашите молитви, а и ги предварва – достатъчно е да чуем аргументите на свети Павел: „Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?“²

Благодатта обновява човека отвътре и го превръща от грешник и размирник в добър и верен слуга³. Извор на всички благодати е любовта, която Бог изпитва към нас и ни я открива не само с думи, а и с дела. Божията любов изпраща Второто лице на Света Троица, Словото, Сина на Бог Отец, да приеме нашата плът, т.е. нашето човешко естество с всичко, освен греха. А Словото, Словото на Бог, е Словото, от Което изхожда любовта⁴.

Любовта ни се открива във Въплъщението, в изкупителният път на Исус Христос по нашата земя и стига кулминацията си при върховната жертва на кръста. А на кръста любовта се явява с нов знак: „един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода“⁵. Вода и кръв от Исус, които ни говорят за себеотдаване докрай, до „свърши се!“⁶ – една жертва от любов.

На днешния празник, като насочваме още веднъж вниманието си към основните тайни на нашата вяра, ние се възхищаваме, виждайки как най-съкровените неща - любовта, заради която Бог Отец отдава Сина Си, и любовта на Сина, която Го кара твърдо да върви към Голгота – се предават на хората по съвсем достъпен начин. Бог не идва при нас, демонстрирайки Своята власт и мощ. Той се приближава до нас, „като прие образ на раб и се уподоби на човеци“⁷. Исус никога не се държи дистанцирано или надменно, макар и да откриваме, че през годините, когато проповядва, често е разочарован от човешката лошотия. Но, ако се вгледаме по-добре, веднага ще забележим, че Неговото раздразнение и гняв се пораждат от любовта Му към нас – като още една покана да се отвърнем от неверието и от греха. „Нима Аз искам смъртта на беззаконника? казва Господ Бог. Нали това искам – той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?“⁸.

Тези думи обясняват целия живот на Христос и ни помагат да разберем защо Той дойде при нас със сърце от плът, със сърце като нашето. Това е още едно очевидно доказателство за любов и неизменно свидетелство за неизразимата тайна на Божието милосърдие.