Припомнихме си случилото се в Найн. Сега бихме могли да споменем и други, понеже Евангелията са пълни с подобни сцени. Тези разкази са вълнували и винаги ще вълнуват сърцата на човешките създания, тъй като не само свидетелстват за искрен жест на човек, който съчувства на Своите себеподобни, а главно ни разкриват необятната любов на Господ. Сърцето на Исус е Сърцето на въплътилия се Бог, на Емануил – Бог с нас.

„Църквата, съединена с Христос, се ражда от едно ранено Сърце“³⁷. От това Сърце, пронизано открай докрай, ни се предава животът. Как да не си припомним сега, макар и накратко, тайнствата, посредством които Бог действа в нас и ни прави да участваме в изкупителната сила на Христос? Как да не си помислим с особена благодарност за Светото причастие от Евхаристията, за жертвата на Голгота и постоянното й безкръвно подновяване по време на литургията? Исус ни се дава като храна. Тъй като Исус Христос идва при нас, всичко се променя; и у нас се пробуждат сили – това е подкрепата на Свети Дух, които изпълват душата, ръководят нашите действия, нашия начин на мислене и на чувстване. Сърцето на Исус е извор на мир за християнина.

Себеотдаването, което Господ иска от нас, не се основава само върху нашите желания, нито върху нашите сили, често пъти слаби и недостатъчни и едните, и другите. Преди всичко то е изградено върху благодатите, придобити за нас от любовта на Сърцето на Бог, станал Човек. Затова можем и сме длъжни да постоянстваме в нашия духовен живот на деца на нашия Отец, Който е на небето, без да допускаме да ни обземат униние и обезсърчаване. Обичам да обръщам внимание на това как в своето обичайно всекидневие, как в най-дребните детайли, как в нормалните условия на трудовия ден християнинът привежда в действие вярата, надеждата и любовта, тъй като в това се крие същността на поведението на една душа, подкрепяна от Божията помощ; и как в упражняването на тези богословски добродетели душата намира радост, сили и спокойствие.

Това са плодовете на Христовия мир, на мира, който ни носи Неговото Пресвято Сърце. Защото – нека го кажем още веднъж – любовта на Христос към хората е една непостижима страна на Божията тайна, на любовта на Сина към Отец и към Свети Дух. Свети Дух – тази връзка на обич между Отец и Син, намира в Словото едно човешко Сърце.

Не е възможно да говорим за тези основни положения на нашата вяра, ако не взимаме под внимание ограничеността на нашия ум и безграничността на Откровението. Обаче макар и да не можем да обхванем тези истини, макар и умът ни да се стъписва пред тях, ние вярваме смирено и непоколебимо. Защото знаем, основавайки се на свидетелството на Христос, че всичко е точно така. Че любовта, туптяща в лоното на Света Троица, се излива върху всички хора чрез любовта на Пресвятото Сърце Исусово.