Исус на кръста, със сърце пронизано от любов към хората – това е красноречив отговор (думите са излишни) на въпроса за стойността на творението и на човека. Животът на хората и тяхното щастие са толкова скъпи, че самият Божи Син се жертва, за да ги изкупи, за да ги пречисти, за да ги въздигне. „Кой няма да възлюби Неговото пронизано сърце?“ – се пита по този повод една съзерцателна душа. И продължава с въпросите: „Кой няма да отвърне на любовта с любов? Кой няма да прегърне такова чисто Сърце? Ние, които сме плътски, ще се отплатим за любовта с любов, ще прегърнем това наранено тяло, на което безбожниците пробиха ръцете и нозете, пронизаха ребрата и сърцето. Ще Го помолим да благоволи да върже нашето сърце с връзките на Своята любов и да го прониже с копие, понеже е все още кораво и непокаяло се“²⁴.

Това са от веки веков мислите, чувствата богати с любов, думите, които влюбените души са посвещавали на Исус. Но за да разберем този език, за да узнаем какво наистина представляват човешкото сърце, Сърцето на Христос и Божията любов ни е нужна вяра, нужно ни е смирение. Тръгвайки от вярата и смирението, свети Августин ни остави следните световноизвестни думи: „Ти си ни създал, Господи, да бъдем Твои и сърцето ни не намира покой, докато не почине в Тебе“²⁵.

Когато човек занемари смирението, той си присвоява правото да обсеби Бог, но не по божествения начин, дарен ни от Христос: „вземете, яжте, това е Моето тяло“²⁶, а опитвайки се да принизи Божието величие до чисто човешки измерения. Човешкия ум – този хладен и незрящ ум, който не е интелигентност изхождаща от вярата, нито е добронамереният разум на създание, способно да се радва и да обича нещата, се превръща в безразсъдство при хора, които съизмерват всичко със своя беден житейски опит, които принизяват свръхестесствената истина и обвиват човешкото сърце с броня, нечувствителна към поривите на Свети Дух. И бихме изгубили горкия си разсъдък, ако не беше милосърдната сила на Бог, която разрушава границите на нашата окаяност: „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът“²⁷. И при тези обещания на Светото писание душата отново намира светлината и се изпълва с радост.

„Аз зная намеренията, които имам за вас... намерения за добро, а не за зло“²⁸ – заявява Бог с устата на пророк Йеремия. Литургията приписва тези думи на Исус, понеже чрез Него най-ясно се проявява, че Бог ни обича по този начин. Той не идва, за да ни осъди, за да изобличи нашата разпуснатост или нашето падение, а идва, за да ни спаси, за да ни прости, за да ни оправдае, за да ни донесе мира и радостта. Ако приемем тази чудна връзка на Господ със Своите деца, нашите сърца непременно ще се променят и тогава пред нашите очи ще се открият съвсем нови, дълбоки, светли и значими хоризонти.