Ако не се учим от Исус, никога няма да обичаме истински. Ако мислехме както някои, че за да запазим сърцето чисто и достойно за Бог, не бива да го занимаваме и заразяваме с човешки чувства, логичният резултат би бил да станем равнодушни към чуждата болка. Тогава бихме били способни само на едно церемониално милосърдие – съсухрено и бездушно, а не на истинското милосърдие на Исус Христос – пълно с любов и с човешка топлина. С това не подкрепям фалшиви теории, всъщност жалки оправдания, които целят да отклонят сърцата, да ги отдалечат от Бог и да ги тласнат към опасности и към погибел.

Нека на днешния празник помолим Господ да ни даде добро сърце, способно да изпитва съчувствие към мъките на другите, способно да разбере, че за лечение на огорченията - съпътстващи и нерядко тормозещи душите на този свят, най-добрият балсам е любовта. Другите успокоителни имат временен ефект и оставят след себе си горчивина и отчаяние.

Ако искаме да помагаме на другите, трябва да ги обичаме – подчертавам – с любов, която да се изразява в разбиране и себеотдаване, в нежност и смирение. И ще разберем защо Господ реши да обобщи целия Закон в тази двойна заповед, която в действителност е само една: да възлюбим Бог и да възлюбим ближния с цялото си сърце³⁴.

Сега може би ще си помислите, че понякога ние, християните, – не някой друг, а ти и аз – забравяме за най-естествените следствия от този наш дълг. Сигурно ще се сетите за много неправди, които не се поправят, за беззаконията, които не се наказват, за предаващата се от поколение на поколение дискриминация, без да се търсят пътища за радикално решение на въпроса.

Не мога, нито е моя работа, да ви предложа някаква конкретна форма за справяне с тези проблеми. Обаче като Христов свещеник мой дълг е да ви напомня какво казва Светото писание. Размислете върху сцената на съда, описана от самия Исус: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте“³⁵.

Човек или общество, които остават равнодушни пред злощастието или несправедливостта и не се опитват да ги облекчат, това не са човек или общество, които живеят по примера на любовта на Христовото сърце. Християните – независимо че имат пълна свобода за намиране на различни решения и за тяхното прилагане в практиката и следователно работят в обстановка на един логичен плурализъм – в едно трябва да бъдат единни: в своя стремеж да служат на човечеството. В противен случай тяхното християнство няма да съответства на словото и живота на Исус, а ще бъде една преструвка, една лъжа пред Бог и пред хората.