„Възнесена е Мария в небесата, ангелите ликуват“¹. Дева Мария е била отнесена тялом и духом от Бог в небето; радост цари между ангелите и между хората. Защо е тази душевна радост, която виждаме днес? Защо сърцето сякаш иска да изскочи от гърдите, а душата е като пропита с мир? Защото честваме прославата на нашата майка и е съвсем естествено ние, нейните деца, да ликуваме неизтощимо, виждайки каква чест й оказва Пресвета Троица.

Христос, нейният пресвят Син, наш брат, ни я даде на Голгота за майка, като каза на свети Йоан: „Ето майка ти“². И в онзи момент на дълбока скръб ние я приехме заедно с любимия ученик. Света Мария ни взе в болката, когато се сбъдна старото пророчество: „и на сама тебе меч ще прониже душата“³. Всички сме нейни деца; тя е майка на цялото човечество. И днес човечеството възпоменава нейното чудно успение ; Мария - дъщеря на Бог Отец, майка на Бог Син, невеста на Бог Свети Дух е приета в на небето. Повече от нея е само Бог.

Тайната на любовта

Размисляме една тайна на любовта. Човешкият ум не успява да я разбере. Само вярата може да обясни как едно човешко същество е било въздигнато да получи такава голяма почест, че да се превърне в център на любовта, където се съсредоточават благоволенията на Света Троица. Знаем, че това е божествена тайна. Но тъй като става дума за наша майка, ние сме склонни да разберем за нея нещо повече – ако може така да се каже – отколкото за другите истини на вярата.

Как бихме се държали, ако можехме да избираме своята майка? Мисля, че бихме избрали тази, която имаме, обсипвайки я с всевъзможни благодати . Така стори Христос – бидейки Всемогъщ, Премъдър и самата Любов⁴, Той със Своята мощ осъществи всичките Си желания.

Вижте как християните са открили преди много време това обяснение: „подобаваше – пише свети Йоан Дамаскин – наонази, която при раждането съхрани ненарушена своята девственост, да запази своето тяло след смъртта без никакво тление. Подобаваше на онази, която носеше в утробата си Твореца в образа на дете, да премине да живее в Божата обител. Подобаваше на Невестата на Бог да влезе в небесния дом. Подобаваше на онази, която видя Сина си на кръста и чието сърце бе поразено от болката, спестена й при раждането, да Го съзерцава седнал отдясно на Отца. Подобаваше на Божията майка да притежава онова, което принадлежи на Сина й, и да бъде почитана от всички твари като майка и рабиня Божия“⁵.

Богословите често са формулирали подобни аргументи, за да обяснят по някакъв начин изобилието от благодати, което обсипва Дева Мария и чиято върховна проява е отнасянето и с тяло и душа в небесата. Те казват: „подобаваше да се направи; Бог можеше да го направи и следователно го направи“⁶. Това е най-ясното обяснение защо Господ е дарил на Своята майка всички привилегии още от първия момент на нейното непорочно зачатие. Тя беше освободена от властта на Сатаната; тя е прекрасна - tota pulchra, чиста и неопетнена тялом и духом.