Истинската набожност към Сърце Исусово

Нека запомним завинаги богатството, съдържащо се в тези думи: Пресвято Сърце Исусово. Когато говорим за човешко сърце, ние нямаме предвид само чувствата, а обхващаме целия човек, който има своите желания, който обича, който общува с другите. И за да можем ние да разберем добре Божите неща, в Светите писания думата „сърце“ се употребява в значенията му на средоточие и извор, на израз и корен на всички мисли, думи и действия. Казано с наши думи, човек е това, което е сърцето му.

От сърцето идват радостта: „Сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе“¹²; разкаянието: „сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност“¹³; възхвалата на Бог: „Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя“¹⁴; решението да слушаме Бог: „готово е сърцето ми“¹⁵; любовното бдение: „заспала съм, но сърцето ми е будно“¹⁶. Както съмнението и страхът: „да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте“¹⁷.

Сърцето не само чувства; също така то знае и разбира. Божият закон е вложен в сърцето¹⁸ и в него остава записан¹⁹. Свещеното писание добавя още: „от препълнено сърце говорят устата“²⁰; Господ укорява книжниците: „защо мислите лошо в сърцата си?“²¹. А изброявайки греховете, които човек може да извърши, казва: „от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули“²².

Когато в Свещеното писание се говори за сърцето, не става дума за някакво мимолетно чувство, което води до емоции и сълзи. Когато се говори за сърцето, се обхваща цялата личност, която – както посочва самият Исус Христос - тялом и духом се стреми към онова, което смята за свое благо: “защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“²³.

Затова сега, говорейки за Сърцето на Исус, ние изтъкваме нагледността на Божията любов и истинността на Неговата жертва за нас, хората. А препоръчвайки набожността към Пресвятото Сърце Исусово, моят съвет е да се обръщаме към Исус с цялото си естество: с нашата душа, с нашите чувства, с нашите мисли, с нашите думи и дела, с нашите трудности и радости.

Истинската набожност към Сърцето на Исус се състои в това: да познаваме Бог и да опознаем самите себе си, да не изпускаме от поглед Исус и да прибягваме към Него, защото Той ни окуражава, Той ни учи, Той ни води. Тази набожност може да се стори повърхностна само на индивид, който - тъй като не се е развил напълно като човек - не може да проникне (или схване) същността на въплътилия се Бог.