На второ място е молитвеният живот, тъй като себеотдаването, послушанието и добродушието на християнина са рожба на любовта и са устремени към любовта. А любовта ни прави да общуваме, да разговаряме, да ставаме приятели. Християнският живот изисква постоянен диалог с Единия и Троичния Бог и към този съкровен разговор ни води Свети Дух. „Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух“³¹. Ако сме в постоянна връзка със Свети Дух, и ние ще се изпълним с духовност, ще се почувстваме като братя на Христос и синове на Бог, на този Бог, Когото не бихме се поколебали да призовем като свой баща³².

Нека навикнем да се обръщаме често към Свети Дух, защото Той трябва да ни освещава; да навикнем да се уповаваме на Него, да Го молим за помощ, да усещаме близостта Му. Така нашето клето сърце ще пораства, ще расте нашето желание да обичаме Бог, а заради Него – и всички създания. И в живота ни ще се възпроизведе финалното видение от Откровението: духът и невестата, Свети Дух и Църквата, а с тях и всеки християнин – които се обръщат към Исус, към Христос, и Го молят да дойде, да остане с нас завинаги³³.