Да общуваме със Свети Дух

Да живеем според Свети Дух, значи да живеем с вяра, надежда и любов; значи да се оставим Бог да ни овладее и издъно да промени нашите сърца, да ги направи по Своята мярка. Не можем да импровизираме зрял, дълбок и силен християнски живот. Той е плод на умножаването на Божията благодат в нас. В „Деяния на апостолите“ състоянието на първата християнска общност се описва с кратка, но пълна със смисъл фраза: „И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“²⁵.

Ето как са живели първите християни и как трябва да живеем ние. Нашето поведение трябва да установи най-дълбоките си основи върху размишляването на вероучението и неговото усвояване; върху срещата с Христос в Евхаристията; върху личното общуване лице в лице с Бог, а не върху безличната молитва. Ако това го няма, може и да има ерудирани размишления, повече или по-малко активна дейност, набожности и молитвени практики. Но няма да го има истинския християнски живот, защото ще липсва единението с Христос и действеното лично участие в Божието спасително дело.

Това учение се отнася за всеки християнин, понеже всички сме еднакво призвани към святост. Няма християнин втора категория, който е длъжен да практикува само някаква опростена версия на Евангелието. Всички сме получили едно кръщение и макар да съществува голямо разнообразие от дарби и жизнени обстоятелства, един е Духът, Който разпределя Божите дарове, една е вярата, една е надеждата, една е любовта²⁶.

Затова можем да сметнем като отправен към нас въпроса на апостола: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“²⁷. И да го възприемем като покана за по-лично и пряко общуване с Бог. За нещастие Утешителят е за някои християни Великият непознат. Той е име, което се произнася, обаче не е Някой - не е от Трите лица на единия Бог - с Когото да се говори и от Когото да се живее.

Нужно е обратното – да се обръщаме към Него с ревностна простота и доверие, както ни учи Църквата в литургията. Тогава ще опознаем повече нашия Господ и същевременно ще си дадем по-добра сметка за огромния дар, благодарение на който се наричаме християни. Ще осъзнаем цялото величие и цялото значение на това богоуподобяване, на това съучастие в Божия живот, за което вече ви говорих.

Защото „Свети Дух не е художник, Който рисува в нас божествената същност, сякаш Той й е чужд; не по този начин Той ни води към оприличаването с Бог. Той самият е Бог и произхожда от Бог. Отпечатва се в сърцата, които Го приемат, като печат върху восък и така, предавайки Себе си и чрез приликата възстановява естеството съгласно красотата на Божия образец и възвръща на човека Божия образ“²⁸.