Разказвайки ни за събитията на Петдесетница, когато Свети Дух слиза във вид на огнени езици върху учениците на нашия Господ, (книгата)„Деяния на светите апостоли“ ни дава възможност да присъстваме на великото проявление на Божията мощ, чрез която Църквата започна своя път сред народите. Победата на Христос над смъртта и над греха – постигната с Неговото послушание, с Неговата саможертва на кръста и с Неговото възкресение – се откри на този ден в целият си божествен блясък.

Учениците, които вече бяха станали свидетели на славата на Възкръсналия, изпитаха в себе си силата на Свети Дух – техният ум и техните сърца се разтвориха за нова светлина. Те бяха следвали Христос и бяха приели с вяра Неговите поучения, ала невинаги успяваха да проумеят напълно техния смисъл. Трябваше да дойде Духът на истината, за да ги накара да разберат всички неща¹. Учениците знаеха, че само при Исус могат да намерят думи за вечен живот и бяха готови да Го следват и да дадат живота си за Него, обаче бяха слаби и когато дойде часът на изпитанието, те избягаха и Го оставиха сам. Но на Петдесетница всичко това се променя. Свети Дух, Който е Дух на силата, ги прави решителни, сигурни и смели. Словото на апостолите започва да звучи мощно и вълнуващо по улиците и площадите на Йерусалим.

Мъжете и жените, стекли се през онези дни в града от най-различни области, ги слушат удивени. „Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?“². Чудесата, които се случват пред техните очи, ги карат да обърнат внимание на проповедите на апостолите. Самият Свети Дух, Който действа в учениците на Господ, докосва сърцата им и ги отваря за вярата.

Свети Лука разказва, че след като свети Петър говори и разгласява Възкресението на Христос, мнозина от наобиколилите го, отиват при него и го питат: „Какво да направим, мъже братя?“ Апостолът отговаря: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Исуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа“. Онзи ден към Църквата се присъединяват - ни казва свещеният текст – около три хиляди души.³

Тържественото слизане на Свети Дух на Петдесетница не е събитие, откъснато от другите. Едва ли има и една страница в „Деяния на светите апостоли“, на която да не се говори за Него и действията Му, с които води, направлява и одухотворява живота и делата на първата християнска общност: Той вдъхновява проповедите на свети Петър⁴; Той утвърждава във вярата учениците⁵; Той подкрепя със Своето присъствие призива към езичниците да се кръстят⁶; Той изпраща Савел и Варнава в далечни краища да проправят пътя на учението на Исус⁷. С една дума Неговото присъствие и Неговото действие господстват над всичко.