Божия сила и човешка слабост

„Ръката на Господа не се е скъсила“¹². Бог и днес е все така могъщ, както през други епохи. И любовта Му към хората е все така силна. Нашата вяра ни учи, че цялото творение, движението на земята и на звездите, правилните деяния на създанията и всичко положително в хода на историята – с една дума всичко, идва от Бог и води към Бог.

Действието на Свети Дух може да мине незабелязано, понеже Бог не ни запознава с плановете Си и понеже човешкият грях замъглява и скрива Божите дарове. Обаче вярата ни припомня, че Господ постоянно действа – Той е Този, Който ни е създал и поддържа нашето съществуване, Който чрез Своята благодат води цялото творение към славната свобода на Божите деца¹³.

Затова християнската традиция е посочила как трябва да се отнасяме към Свети Дух само с една дума: послушание. Да бъдем възприемчиви към онова, което Божият Дух върши около нас и в самите нас; към харизмите, които дарява; към движенията (съществуващи в Църквата,б.ред) и институциите, които подбужда; към чувствата и решенията, които събужда в нашето сърце. Свети Дух осъществява в света Божите дела. Той е – както се казва в литургичния химн – Разпоредител на благодати, Светлина в сърцата, Гост на душата, Почивка в работата, Утешение в плача. Без Неговата помощ у човека няма нищо невинно и стойностно, защото Той измива нечистото, изцерява болното, възпламенява студеното, изправя кривото, Той води хората към пристана на спасението и на вечното блаженство¹⁴.

Но нашата вяра в Свети Дух следва да бъде пълна и всеобхватна. Това не е някаква смътна вяра, че Той се намира в света, а признателно приемане на знаците и на реалностите, с които е пожелал да свърже по особен начин Своята сила. Когато дойде Духът на истината – казва Исус – „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести“¹⁵. Свети Дух е Духът, изпратен от Христос, за да извърши в нас освещаването, което Синът Божи заслужи на земята за нас.

И затова не може да има вяра в Свети Дух, ако липсва вяра в Христос, в учението на Христос, в тайнствата на Христос, в Църквата на Христос. И този, който не обича Църквата, който й няма доверие, на когото му харесва само да сочи недостатъците и ограничеността на нейните представители, който я съди отвънка и е неспособен да се чувства нейно дете, той не действа според християнската вяра и не вярва истински в Свети Дух. Сега се замислям колко изключително важно и изобилно ще да е действието на Божествения Утешител, когато свещеникът подновява жертвата на Голгота, служейки литургия на олтара.