За да очертаем макар и в общи линии един начин на живот, който да ни подбужда да общуваме със Свети Дух, а заедно с Него и с Отец, и със Сина – и да сме близко до Утешителя, следва да обърнем внимание на три основни неща: отново посочвам послушание, молитвен живот и единение с кръста.

На първо място е послушанието, защото Свети Дух е Този, Който със Своите внушения придава свръхествен оттенък на нашите мисли, желания и дела. Той ни подбужда да се присъединим към Христово учение и да го усвоим в дълбочина; Той ни осветлява, за да осъзнаем нашето лично призвание и дава сили, за да осъществим всичко, което Бог очаква от нас. Ако сме послушни на Свети Дух, ще придобиваме все повече Христов образ и така ще се доближаваме все по-близо до Бог Отец. „Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“²⁹.

Ако позволим да бъдем водени от този жизнен принцип вътре в нас, който е Свети Дух, то нашата духовна жизненост ще се разраства и ще се оставим спонтанно и доверчиво в ръцете на нашия Бог Отец– подобно на дете, което се хвърля в прегръдките на баща си. „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“³⁰ – казва Господ. Това е добре познатият и винаги актуален духовен път на детството, който не е следствие от мекушавост или от липса на човешка зрялост. Това е свръхестествена зрялост, която ни кара да се потопим в чудесата на Божията любов, да признаем своята незначителност и изцяло да отъждествим нашата воля с тази на Бог.