Позволете ми да ви разкажа един случай от моя живот отпреди много години. Един мой приятел – човек с добро сърце, но неверник, ми рече, сочейки карта на света: „виж, от север на юг и от изток на запад“. Какво да гледам? – го попитах. „Провалът на Христос“ – ми отговори. „Толкова векове се мъчите да вложите в живота на хората Неговото учение, а погледни резултатите“. Отначало ми стана тъжно. Наистина, много е печално да си дадеш сметка, че все още много хора не познават Господ, а и сред тези, които Го познават, мнозина живеят така, сякаш не са и чували за Него.

Но това усещане бе краткотрайно и бързо отстъпи място на любовта и благодарността, защото Исус бе пожелал всеки човек доброволно да стане сътрудник в Неговото изкупително дело. И не се провали. Неговото учение и Неговият живот непрекъснато оплодотворяват света. А изкупителното дело, което Той извърши, е достатъчно и преизобилно.

Бог не иска роби, а деца. И зачита нашата свобода. Делото на спасението продължава и ние участваме в него. Волята на Христос е – според убедителните думи на свети Павел – чрез нашата плът и чрез нашия живот да запълним това, което липсва на Неговите страдания, в полза на Неговото тяло, което е Църквата¹¹.

Заслужава си да рискуваме живота си и да се отдадем напълно, за да отговорим на любовта и доверието, които Бог изпитва към нас. Най-вече си заслужава да решим да вземем насериозно нашата християнска вяра. Когато казваме Веруюто, ние заявяваме, че вярваме във Всемогъщия Бог Отец, в Неговия син Исус Христос, Който умря и възкръсна, в Свети Дух, Господар и Създател на живота. Изповядваме, че Църквата – една, свята, католическа и апостолска, е Христово тяло, оживотворено от Свети Дух. Радваме се от опрощаването на греховете и от надеждата за бъдещото възкресение. Да, ала тези истини проникват ли до дъното на сърцето или си остават само на върха на езика? Божието послание на Петдесетница – за победа, за радост и за мир, трябва да бъде непоклатимата основа на нашето мислене, на нашето действие, на живота на всеки християнин.