Ежедневен живот

Отново потвърждавам, че не намеквам за някакъв изключителен начин да живеем по християнски. Всеки от нас да размишлява върху това, което Бог е направил за него, и как е отговорил. Ако сме смели в този личен изпит, ще си дадем сметка за това, което още ни липсва. Вчера се трогнах, чувайки да се говори за един японски катехумен, който преподава вероучение на приятели, които още не познават Христос. И се почувствах виновен. Имаме нужда да имаме повече вяра: голяма вяра! И с вярата ще имаме съзерцание.

Размишлявайте отново спокойно върху онова божествено твърдение, което безпокои душата и в същото време я кара да вкусва сладостта на меда: „Redemi te, et vocavi te nomine tuo: meus es tu“; Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой. Да не крадем от Бог това, което е Негово. Бог, Който ни обикна дотам да умре за нас, Който ни избра от цялата вечност, преди сътворението на света, за да бъдем святи пред Него; и постоянно ни предлага поводи за пречистване и за ангажиране.

Но ако имаме още някакво съмнение, ето друго доказателство от Неговите устни: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва“, плодът на вашия труд на съзерцателни души.

Значи, вяра, свръхестествена вяра. Когато вярата се колебае, човекът има склонност да си представя един далечен Бог, Който почти не се грижи за чедата. Мисли за религията като за нещо чуждо, от което да черпи, когато няма други ресурси; тогава очаква, и не се разбира на каква основа, зрелищни прояви, необичайни събития. Когато вярата трепти в душата обаче, забелязваме, че стъпките на християнина не се отдалечават от нормалния и ежедневен живот на всеки човек. И че голямата святост, която Бог изисква от нас, е събрана в малките всекидневни неща, тук и сега.