Да говориш с Бог

„Ще викнете към Мене… и Аз ще ви чуя“. Викаме към Него, разговаряйки, обръщайки се към Него. Затова трябва да прилагаме на практика насърчението на апостола: „Sine intermissione orate“; молете се винаги, да става каквото ще. „Не само „от сърце“, а с цялото сърце“ [св. Августин, Expositio in Psalmum CXVIII, 19, 12].

Може би мислите, че животът не е винаги лесен, че не липсват огорченията, мъките, тъгата. Ще ви отговоря пак със св. Павел, „че ни смърт, нито живот, ни ангели, ни власти, нито сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Исуса, нашия Господ“. Нищо не може да ни отдалечи от Божието братолюбие, от Любовта, от постоянните взаимоотношения с нашия Отец.

Да препоръчваме това постоянно единение с Бог да не би да е да предлагаме един толкова възвишен идеал, че да се оказва непостижим за по-голямата част от християните? Да, целта е наистина висока, но не недостъпна. Пътеката, която води до светостта, е пътека на молитва; а молитвата трябва да пуска корени в душата малко по малко, като малкото семе, което с времето ще стане листато дърво.