Възхищавайки се и обичайки наистина пресвятата човешкост на Господ, ще открием една по една Неговите рани. И в тези времена на пасивно пречистване, угнетени, силни, със сладки и горчиви сълзи, които се опитваме да скрием, ще чувстваме нуждата да заставаме във всяка от Неговите пресвяти рани: за да се пречистим, за да се наслаждаваме на Неговата изкупителна Кръв, за да укрепваме. Ще притичваме като гълъбите, които, както казва Писанието, се приютяват в скалните проломи, когато настъпва буря. Крием се в това прибежище, за да намерим Христовата задушевност: и забелязваме, че Неговото говорене е сладко, а Неговото лице - приятно, защото „онези, които знаят, че Неговият глас е сладък и приятен, са онези, които са получили благодатта на Евангелието, което ги кара да казват: „Само Ти имаш думи за вечен живот““ [св. Григорий Нисийски, In Canticum homiliae, 5].