Святият кръст

Желание за обожание, тревога за обезщетяване в сладък покой и в страданието. Ще стане живот от вашия живот Исусовото твърдение: „Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“. И Господ се показва все по-взискателен, иска от нас обезщетяване и покаяние, дотам, че ни подтиква да изпитаме пламенния копнеж да искаме да живеем за Бог, приковани на кръста заедно с Христос. Но „това съкровище ние носим в глинени съдове“, чупливи и краткотрайни, „та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам“.

„Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме“ или не сме лишени от ресурси; „гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Исуса“.

Да си представим дори, че Господ не ни слуша, че се мамим, че се чува само монологът на нашия глас. Намираме се сякаш без опора на земята и изоставени от Небето. Обаче нашият ужас от греха, дори малък, е истински и конкретен. С упорството на хананейката коленичим смирено като нея, която Му се поклонила, умолявайки: „Господи, помогни ми!“. Тогава ще изчезне мракът, победен от светлината на Любовта.