Пресвятата Христова човешкост

Как ще можем да преодоляваме такива спънки? Как ще успяваме да укрепваме в началното решение, което започва да ни се струва много тежко? Вдъхновявайки се от образеца, който пресвятата Дева, наша Майка, ни показва: това е един много широк път, който задължително обаче трябва да минава през Христос. За да се доближим до Бог, трябва да поемем по правилния път, който е пресвятата Христова човешкост. Затова винаги съм препоръчвал четенето на хубави книги, които да разказват за страданията Господни. Такива писания, пълни с искрена набожност, ни карат да мислим за Божия Син, човек като нас и истински Бог, Който обича и Който страда в плътта Си за изкуплението на света.

Зачитайте и една от най-вкоренените набожности сред християните, моленето със святата броеница. Църквата ни насърчава към съзерцаване на тайните, за да се отпечата в ума ни и във въображението ни, с радостта, болката и славата на Богородица, възхитителният пример на Господ в Неговите тридесет години мрак и в Неговите три години проповядване, в позорните Му страдания и в славното Му възкресение.

Да следваме Христос: това е тайната. Да го придружаваме толкова отблизо, че да живеем с Него като първите дванадесет; толкова отблизо, че да можем да се отъждествяваме с Него. Няма да закъснеем да твърдим, ако не сложим препятствия пред благодатта, че сме се облекли в Исус Христос, наш Господ. Господ се отразява в нашето поведение като в огледало. Ако огледалото е каквото трябва да бъде, ще приеме преблагия лик на нашия Спасител, без да го обезобразява, без карикатури: и другите ще имат възможност да Му се възхищават, да Го следват.