„Ще ви върна от плен и ще ви събера измежду всички народи и от всички места, където ви прогоних“. Освобождаваме се от робството посредством молитвата: ние сме и се чувстваме свободни, на крилете на песен на влюбена душа, песен на любов, която ни подтиква да желаем да не се отделяме от Бог. Това е един нов начин да вървим по земята, свръхестествен, божествен, чудесен начин.

 Споменавайки толкова много кастилски писатели от шестнадесети век, може би и ние бихме искали да вкусим техния опит: вече не аз живея, а Христос живее в мене.

Тогава приемаме с радост задължението да работим в този свят, и то за много години, защото Исус има малко приятели на земята. Не отказваме задължението да живеем, да се раздаваме — изстискани съвсем добре — в служение на Бог и на Църквата. Така: на свобода, на „libertatem gloriae filiorum Dei“, „qua libertate Christus nos liberavit“; със свободата на Божиите чеда, която Христос придоби за нас, умирайки на кръстното дърво.