Вече сме говорили доста по тази тема и при други случаи, ала позволете ми пак да наблегна на обикновения и естествен живот на свети Йосиф, който не странеше от своите съседи, нито слагаше пред тях ненужни прегради.

По тази причина не обичам да говоря – макар и в някои случаи това да е уместно - за работници католици, за инженери католици, за лекари католици и т.н., като че става дума за някакъв вид от даден род, все едно католиците образуват групичка, отделена от другите. Така се създава усещането, че има пропаст между християните и останалото човечество. Уважавам противоположното мнение, но мисля, че е много по-уместно да се говори за работници, които са католици, или за католици, които са работници; за инженери, които са католици, или за католици, които са инженери. Понеже човекът, който вярва и се занимава с интелектуален, инженерен или физически труд, е, а и се чувства, свързан с другите, равен на другите, чувства, че има същите права и задължения и същото желание за усъвършенствуване като другите, същия стремеж да се изправи пред общите проблеми и да им намери решение.

Щом си даде сметка за всичко това, католикът ще съумее да направи от своето всекидневие свидетелство за вяра, надежда и любов. Едно естествено и просто свидетелство, което няма нужда от показни демонстрации. Той трябва само да засвидетелства чрез своя последователен живот трайното присъствие на Църквата в света – защото всички католици образуват Църквата и с пълно право са членове на единия Божи народ.