Ала и това човешко служение, тази способност, която бихме могли да наречем техническа, това умение да си свършим работата, трябва да бъде допълнено с още един щрих, който беше определящ в работата на свети Йосиф и би трябвало да е определящ и у всеки християнин – дух на служението, желанието да работиш за благото на другите. Работата на Йосиф не беше някаква дейност, вършена за лично самоутвърждаване, макар и всекидневният труд да беше изградил у него една зряла и издържлива личност. Патриархът работеше със съзнанието, че изпълнява Божията воля, мислейки за доброто на Исус и Мария и имайки предвид благото на всички жители в малкия Назарет.

В Назарет Йосиф може би е бил един от малцината занаятчии, ако не и единственият. Вероятно дърводелец. И както обикновено става в малките селища, може би е вършел и други неща: поправка на развалената мелница или на протеклия покрив. Без съмнение със своя съвестен труд Йосиф е помогнал на мнозина в нужда. Неговият занаят е бил в услуга на хората – за да направи по-удобен живота на другите семейства в селото. Със своята работа, придружена от усмивка, от любезна дума, от някакъв коментар, казан сякаш между другото, той възвръщаше вярата и радостта у онези, които бяха на крачка да ги изгубят.