Когато говори за тези събития в Евангелието, свети Матей постоянно подчертава верността на Йосиф, който изпълнява без колебание заповедите на Бог, дори понякога смисълът на тези заповеди да му изглеждаше неясен или да не виждаше връзката им с цялостния Божи план.

Отците на Църквата и църковните автори често са подчертавали твърдостта на вярата на свети Йосиф. Спирайки се на думите на Ангела, който му заповядва да избяга от Ирод и да отиде в Египет⁸, св. Йоан Златоуст коментира: „Като чу това, Йосиф не се удиви, нито каза: „Това не го разбирам. Ти Самият наскоро обяви, че Той ще спаси Своя народ, а сега не може да спаси дори Себе си. Трябва да бягаме, да заминем надалеч и да търпим несгодите на едно дълго пътуване; това не отговаря на обещанието Ти.” Йосиф не говори така, защото е мъж праведен. И не пита кога ще се връща, макар че Ангелът не казва нищо определено, а само: „Стой там, в Египет, докато Аз не те известя.” Обаче и при тези обстоятелства Той не възразява, а се подчинява, вярва и радостно търпи всички изпитания.”⁹

Вярата на Йосиф не е колеблива; неговото послушание е винаги точно и на момента. За да разберем по-добре урока, който ни дава светият патриарх, е хубаво да си дадем сметка, че неговата вяра е активна, а неговото послушание не е равнозначно на поведението на онзи, който покорно се оставя да бъде носен от събитията. Тъй като християнската вяра е точно обратното на конформизма или на пасивността и примирението.

Йосиф се остави безрезервно в ръцете на Бог, ала не се отказваше да размишлява върху ставащото. И така успя да придобие от Господ голямо познание на Божите дела, което всъщност представлява истинската мъдрост. Постепенно той научаваше, че свръхестествените замисли са свързани по божествен начин помежду си, който понякога влиза в противоречие с човешките планове.

Светият патриарх (на Изток познат с титлата „обручник“,б.ред.) не се отказва да осмисля различните обстоятелства в живота си, но и не бяга от своите отговорности. Точно обратното – той поставя в служба на вярата целия си житейски опит. Когато се връща от Египет, „като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там”¹⁰. Научил се е да действа според Божия план и като потвърждение, че Бог наистина иска това, което той е предположил, получава указание да се засели в Галилея.

Такава е вярата на свети Йосиф: пълна, спокойна, твърда, проявяваща се в действено послушание на Божията воля - едно разумно подчинение. И заедно с вярата са милосърдието и любовта. Неговата вяра се съединява с Любовта – с Божията любов, която изпълнява обещанията, дадени на Авраам, на Яков и Мойсей; слива се със съпружеската обич към Дева Мария и с бащинската обич към Исус. Вяра и любов в надеждата за великата мисия – изкуплението на хората, която Бог започваше на земята, служейки си и с него, с дърводелеца от Галилея.