Вяра, любов, надежда – това са водещите нишки в живота на свети Йосиф и на всеки християнски живот. Тази отдаденост на свети Йосиф е изтъкана от вплетените една в друга вярна любов, любяща вяра и вярваща надежда. Затова и неговият празник е подходящ момент, за да обновим нашето посвещаване на християнското призвание, което Господ е отредил на всекиго от нас.

Когато човек искрено желае да живее с вяра, любов и надежда, подновяването на посвещаването не значи да се върне назад, за да вземе нещо извехтяло. Когато има вяра, любов и надежда, обновяването значи – независисмо от нашите грешки, препъвания и слабости – да останем в Божите ръце, да потвърдим своята преданост. Пак подчертавам - да подновим своето посвещаване, значи да подновим своята вярност към това, което Господ иска от нас: да обичаме на дело.

Любовта непременно си има характерни проявления. Понякога за любовта се говори като за подтик към лично удовлетворение или просто като способ за егоистично утвърждаване на собствената личност. Ала не е така. Истинската любов е да забравиш за себе си и да се посветиш на другите. Любовта носи със себе си радост, обаче това е радост, чиито корени са във формата на кръст. Докато сме на земята и не сме стигнали до пълнотата на бъдещия живот, не може да има истинска любов без саможертви, без болка. Обаче това е болка, която може да се вкуси, която е приятна, която е извор на духовна радост, ала си е наистина болка, защото предполага победа над собствения егоизъм и установяване на Любовта като единствено правило във всички и във всяко наше действие.