40

Образът на свети Йосиф в Евангелието

Както свети Матей, така и свети Лука ни говорят за свети Йосиф като за мъж, произхождащ от знатен род – рода на Давид и Соломон, царе на Израел. Подробностите около това родство исторически не са много ясни; не разбираме кое от двете родства, споменати от евангелистите, отговаря на света Мария – майка на Исус по плът, и кое на свети Йосиф – Негов баща според еврейския закон. Не знаем също дали рожденият град на свети Йосиф е Витлеем – където отива за преброяването, или Назарет – където живее и работи.

За сметка на това знаем, че не е богаташ, а трудещ се – като милиони други хора по света. Занаятът му е уморителен и скромен– какъвто Бог беше избрал за Себе Си, когато прие нашата плът и пожела да живее тридесет години като един от нас.

Светото писание казва, че Йосиф е занаятчия. Мнозина Отци на Църквата добавят, че е бил дърводелец. Свети Юстин твърди, говорейки за трудовия живот на Исус, че е правел плугове и хомути1; основавайки се може би на тези думи, свети Исидор Севилски решава, че Йосиф е бил ковач. При всички случаи той е бил занаятчия, постигнал през дългите години на усилия и пот завидна сръчност и умения, с които служел на своите съграждани.

В евангелските разкази се очертава силната личност на Йосиф – той никога не изглежда малодушен или уплашен. Напротив, не се огъва пред житейските проблеми, успява да се справи с трудните ситуации, приема отговорно и инициативно възложените му задачи.

Не съм съгласен с класическото представяне на свети Йосиф като възрастен човек, макар и да е направено с доброто намерение да се подчертае ,че Мария е винаги дева (Приснодева,б.ред). Аз си го представям млад, силен, може би няколко години по-голям от Богородица, изобщо човек в разцвета на силите си.

За да практикува човек добродетелта на чистотата, няма защо да чака да остарее или да изгуби сили. Целомъдрието се поражда от любовта; за чистата обич не могат да бъдат пречка младежките радости и жизненост. Сърцето и тялото на свети Йосиф бяха млади, когато се сгоди за Мария, когато узна тайната на нейното Божие майчинство, когато живя до нея, пазейки девствеността й, която Бог искаше да завещае на света като още един знак за пришествието Си сред хората. Този, който не е способен да разбере такава любов, не познава истинската любов и изобщо не е наясно с християнския смисъл на чистотата.

Както вече казахме, Йосиф беше занаятчия от Галилея - човек като всички други. А какво може да очаква от живота един жител на загубено село като Назарет? Само работа – всеки ден едно и също усилие. А след работния ден – един малък и беден дом, където да възстанови силите си, за да се захване на следващото утро пак със същото.

Името Йосиф на еврейски значи Бог ще прибави. Да, Бог привнася в светия живот на тези, които изпълняват волята Му едно неподозирано измерение, включващо важното, придаващо стойност на всичко - божественото. Бог прибави към смирения и свят живот на Йосиф – ако мога така да се изразя – живота на Дева Мария и на Исус, нашия Господ. Бог не дава никой да го надмине по щедрост. Йосиф би могъл да използва за себе си думите, изречени от Мария, неговата невеста: „задето силният ми стори велико нещо”2, „задето Той милостно погледна унизеността”3.

Йосиф действително беше един обикновен човек, на когото Бог се довери, за да извърши велики неща. Той успя да преживее всички превратности на живота си така, както Господ го желаеше. Затова Светото писание възхвалява Йосиф, като посочва, че е праведен4. А на еврейски праведен иска да каже благочестив, безупречен в служенето на Бог, послушен на Божията воля5; може да значи и добър, и милостив към ближния6. Накратко праведен е този, който обича Бог и проявява тази любов, като изпълнява Неговите заповеди и поставя целия си живота в услуга на своите братя - на другите хора.

Бележки
1

Свети Юстин, Dialogus cum Tryphone (Разговор с Трифон), 88, 2, 8 (PG 6, 687).

2

Лк. 1:49.

3

Лк. 1:48.

4

Срв. Мат. 1:19.

5

Срв. Бт. 7:1; 18:23-32. Йез. 18:5 и следващи. Притчи 12:10.

6

Срв. Тов. 7:5; 9:9.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език