Трудът неизбежно съпровожда живота на човека на земята. С него са свързани усилията, умората, изтощението. Те са прояви на болката и борбата – част от сегашното ни човешко съществуване, знаци за присъствието на греха и за нуждата от изкупление. Обаче трудът сам по себе си не е страдание, нито проклятие или наказание. Онези, които го говорят, не са чели добре Свещеното писание.

Време е ние, християните, високо да заявим, че трудът е дар Божи и няма никакъв смисъл да разделяме хората на разни категории според вида на извършваната работа, окачествявайки едни занимания за по-благородни от други. Трудът - и то всеки труд - е свидетелство за достойнството на човека, за неговото господстване над творението. Той дава възможност за развитие на човешката личност. Той е обединяващата връзка с другите същества, извор на средства за издръжка на семейството, начин да се спомага за усъвършенстване на обществото, в което се живее, както и за прогреса на цялото човечество.

За християнина тези перспективи се разширяват и задълбочават, тъй като трудът се явява едно участие в съзидателното дело на Бог, който, като създаде човека, го благослови и рече: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя)”¹⁵. А и защото - освен това - след като самият Христос е работел, то труда го възприемаме като едно изкупено и изкупващо дело и вече не представлява само средата, в която човек живее, а е и средство, и път към светостта, една реалност, която може да бъде осветена и същевременно освещаваща.