Понякога, щом става дума за по-бедни от него, Йосиф би работил, приемайки някаква символична отплата, което щеше да достави на другия удоволствието да мисли, че е заплатил. Обикновено Йосиф би взел разумно възнаграждение – ни повече, ни по-малко. Би знаел как да си поиска основателно дължимото, тъй като верността към Бог не значи отказване от права, които всъщност са задължения. Свети Йосиф трябваше да настоява за справедливо заплащане, тъй като с отплатата за своя труд му се налагаше да издържа семейството, което Бог му беше поверил.

Изискването на полагащото му се на човек не бива да бъде плод на неговия егоизъм и индивидуализъм. Не може да се обича справедливостта, ако не обичаме тя да се отнася за всички. Също така не е справедливо да се затворим в някаква удобна религиозност, като забравяме нуждите на другите. Този, който иска да бъде праведен пред Бог, полага усилия да установи на дело справедливостта между хората. И то не само за да не бъде хулено името Божие, ами защото да бъдеш християнин означава да обединяваш у себе си всички благородни стремежи, присъщи на човек. Ако се перифразира един добре познат текст от апостол Йоан²⁰, може да се каже, че който е праведен пред Бог, ала не е справедлив с другите хора, е лъжец и истината не е в него.

Както всички християни и аз тогава приех с вълнение и радост решението да се чества специално литургичен празник на свети Йосиф Работник²¹. Този празник е един вид канонизация на божествената стойност на труда, показва как Църквата в своя общностен и обществен живот се включва в разгласянето на основните евангелски истини, към които Бог иска да насочим днес нашите размишления.