Ала ако Йосиф се научи от Исус да живее по божествен начин, аз бих се осмелил да отбележа, че в човешки план това беше той, който научи Сина Божи на много неща. На мен не ми харесва названието, с което понякога се говори за светеца – „баща на книга“(също мнимия баща,б.ред.). То поражда опасността да си помислим, че отношенията между Йосиф и Исус са били хладни и повърхностни. Вярно е, че нашата вяра категорично заявява, че той не е баща по плът, обаче това не е единственият начин да си баща.

„На Йосиф не само му се дължи званието „баща” – четем в една проповед на свети Августин – но и той го заслужава по-много от всеки друг.” А после добавя: „Как беше баща? Беше толкова по-вдълбочено баща, колкото по-целомъдрено беше неговото бащинство. Някои мислеха, че той е баща на нашия Господ Исус Христос по същия начин, по който са другите - бащи по плът, понеже не можеха да приемат децата си единствено като плод на своите чувства. Затова свети Лука казва: мислеха, че е баща на Исус. Защо казва, че само са мислели? Понеже човешката мисъл и съждения се отнасят само към онова, което обикновено се случва между хората. А Господ не се роди от семето на Йосиф. Обаче заради благочестието и любовта на Йосиф му се роди Син от Дева Мария, Който беше Божи син.”²⁴

Йосиф обичаше Исус както баща обича сина си, и полагаше грижи за Него, давайки Му най-доброто, което имаше. Грижейки се за Детето – както му беше заповядано, той Му предаде своя занаят, направи Го дърводелец. Затова жителите на Назарет говореха за Исус, като го наричаха без изключение „дърводелецът”²⁵ и „на дърводелеца син”²⁶. Исус работеше заедно с Йосиф в работилницата му. Какъв ли е бил Йосиф, как ли е действала в него Божията благодат, та да бъде способен да изпълни докрай задачата да се грижи за човешкото израстване на Божия син?

Понеже Исус навярно е приличал на Йосиф – в чертите на характера, в маниера на работа, в начина на говорене. В реализма на Исус, в Неговата наблюдателност, в начина Му да сяда на масата и да преломява хляба, в избора Му да излага учението съвсем конкретно, използвайки примери от всекидневния живот, се отразяват детството и младостта на Исус, следователно и отношенията Му с Йосиф.

Не е възможно да не си дадем сметка за възвишеността на тази тайна. Исус, Който е човек, Който говори с изговора на една област в Израел, Който прилича на един дърводелец на име Йосиф - Той е Синът Божи. Че кой може да учи на нещо Бог? Обаче Той е наистина човек и живее съвсем нормално – първо като дете, после като момче, което помага в работилницата на Йосиф, накрая като зрял мъж в разцвета на силите. „Исус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.”²⁷