Делата на Любовта са винаги велики, дори когато става дума за наглед дребни неща. Бог се доближи до хората - едни клети създания, и каза, че ни обича: „радостта Ми беше със синовете човешки”¹¹. Господ ни разкрива, че всичко е от значение: и действията, които – от човешка гледна точка – смятаме за велики, и онези, които – обратното – считаме за маловажни. Всяко нещо има своята стойност. Няма човек, който да е презиран от Бог. Всички, следвайки своето призвание – в семейството, на работното си място, при изпълнението на личните и гражданските си задължения, при упражняването на своите права – сме призовани да постъпваме като членове на Небесното царство.

Ето на какво ни учи животът на свети Йосиф – един прост, нормален и обикновен живот, преминаващ в годините на една и съща работа, в еднообразни – погледнато човешки – дни, които вървят един след друг. Много пъти съм си мислел за това, размишлявайки върху образа на свети Йосиф, и това е едно от основанията, което ме кара да изпитвам към него особено почитание.

Когато на 8 декември миналата година в словото си при закриването на първата сесия на Втория ватикански събор светият отец Йоан ХХІІІ обяви, че в канона на литургията (първата евхаристична молитва – б. ред.) ще се споменава името на свети Йосиф, един високопоставен църковен деятел ми се обади веднага по телефона, за да ми каже: Честито! Като узнах новината, веднага се сетих за Вас и за радостта, която ще ви достави тази вест. И наистина се радвах. Тъй като на събора, който представлява цялата Църква, съединена в Свети Дух, беше провъзгласена огромната свръхестествена ценност на живота на свети Йосиф – ценността на един обикновен трудов живот пред очите на Бог, изживян в пълно съответствие с Божията воля.