Вярата, любовта и надеждата на Йосиф

Праведността не се състои само в спазването на едно правило. Тя трябва да идва отвътре, да бъде задълбочена и жизнена, защото „праведният чрез вярата си ще бъде жив”⁷. Да живееш от вярата... Тези думи, които след време станаха толкова пъти тема за размисъл у апостол Павел, бяха напълно осъществени при свети Йосиф. Той не изпълнява Божията воля рутинно или формално, а осъзнато и активно. Законът, който съблюдаваше всеки вярващ евреин, не беше за него нито обикновен постулат, нито безличен сбор от наредби, а израз на волята на живия Бог. Затова и успява да разпознае гласа на Господ, прозвучал най-ненадейно и изненадващо.

Защото историята на светия патриарх ни явява един обикновен живот, но не и един лесен живот. След моменти на терзания той узнава, че Синът на Мария е заченат под действие на Свети Дух. И това Дете, Син Божи, потомък на Давид по плът, се ражда в една пещера. Ангели празнуват раждането Му и знатни хора от далечни страни идват да Му се поклонят. Докато царят на Юдея иска смъртта Му и трябва да се бяга. Синът Божи изглежда да е беззащитно Дете, Което ще живее в Египет.