Отношението на Йосиф към Исус

Отдавна обичам да казвам една трогателна молитва към свети Йосиф, която ни предлага Църквата при подготвителните молитви към литургията: „Йосифе, мъж блажен и щастлив, комуто бе дадено да види и да чуе Бог – Когото много царе искаха да видят и да чуят, ала нито чуха, нито видяха. И не само да Го види и да Го чуе, ами и да Го носи на ръце, да Го целува, да Го облича и да се грижи за Него, моли се за нас” . Тази молитва ще ни послужи като въведение към последната тема, която ще разгледаме днес: сърдечното отношение на Йосиф към Исус.

Животът на Исус служеше на свети Йосиф за постоянно откриване на собственото му призвание. Вече си припомнихме първите години, белязани от наглед противоречиви събития: прославянето и бягството в Египет; блясъка на влъхвите и семплотата в рождественската пещера; хвалебствието на ангелите и безмълвието на хората. Когато идва времето да представи Младенеца в храма, Йосиф, носещ като беден в дар две гургулици, чува как Симеон и Ана обявяват, че Исус е Месията. „А Йосиф и майка Му се чудеха”²² – пише свети Лука. След време, когато Детето остава в храма без знанието на Мария и Йосиф и те Го търсят три дена, щом Го откриват - самият евангелист казва - „смаяха се”²³.

Йосиф се изненадва, Йосиф се удивлява. Малко по малко Бог му разкрива Своите планове, а той се мъчи за ги разбере. Подобно на всяка душа, която иска отблизо да следва Исус, той веднага открива, че не е възможно да вървиш небрежно, че няма място за вършене нещата по навик. Понеже Бог не се задоволява с тъпченето на едно място, с лежането на стари лаври. Бог иска все повече и повече и Неговите пътища не са нашите човешки пътища. Свети Йосиф – както никой преди или след него – научи от Исус постоянно да бъде в готовност, за да разпознава Божите чудеса, и да държи душата и сърцето си отворени.