45
Да освещаваме труда, да се освещаваме в труда, да освещаваме чрез труда
Описвайки духа на организацията, на която съм посветил живота си – Опус Деи, винаги казвам, че той се основава на всекидневния труд, на професионалната дейност, които се практикуват сред света. Божието призвание ни поверява една мисия, приканва ни да участваме в неповторимата задача на Църквата – да свидетелстваме за Христос между нашите подобни - хората, и да направляваме всички дела към Бог.
Призванието запалва една светлина, която ни помага да разберем смисъла на нашето съществуване. Призванието ни помага да съзрем в сиянието на вярата значимостта на нашето земно съществуване. Нашият живот – сегашният, миналият и бъдещият – придобива ново измерение, една дълбочина, която преди не сме и подозирали. Всички преживелици, всички събития се подреждат на местата си - разбираме къде иска да ни отведе Господ и се чувстваме сякаш изцяло увлечени от мисията, която ни е поверена.
Бог ни извежда от мрака на нашето невежество, спира нашия несигурен ход сред кривулиците на историята и силно ни вика, както стори с Петър и Андрей: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”12, независимо от мястото ни в обществото.
Живеещият във вярата може да се сблъска с трудности и битки, с болка и огорчения, но никога няма да се обезсърчи или обезпокои, тъй като знае, че животът му принася полза, знае защо е дошъл на този свят. „Аз съм светлината на света – казва Христос -; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота”13.
За да заслужим тази Божия светлина, нужно е да обичаме, да имаме смирението да признаем необходимостта да бъдем спасени и да кажем заедно с Петър: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живия”14. Ако действаме точно по този начин, ако оставим в сърцето ни да влезе Божият зов, ще можем без смущение да повторим, че не ходим в мрака, защото над нашата окаяност и нашите лични недостатъци сияе светлината на Бог – както слънчевите лъчи пробиват тъмните облаци.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/es-cristo-que-pasa/45/ (03.05.2024)